Търси се Мери Попинз! Не е задължително да лети

Нито съм първата, нито последната, която изнемогва с грижите за детето. Не мрънкам, но още в „сезона на коликите“ започна да ми се върти мисълта да наема момиче за помощ. И започнаха въпросите:

Защо момиче? Всички съвети за избор на подходящ „заместител на майката“ извайват образа на мила, добра, усмихната и неуморима жена на прилична възраст, която няма да чуете да се оплаква от болки в кръста и от хипертония, нито от че мъжа ѝ не я разбира, или че внуците не я слушат. Вече.

Обаче: щом ще наемам човек да ми помага за детето, си търся такъв, с когото ще се разбирам добре. В началото ще излизам за кратко, но по-често ще се опитвам да свърша нещо от вкъщи, така че ще се налага да се пречкам на помощничката ми. Но не бих искала да се спречкам с нея.

Хубаво е да сме връстници или поне да споделяме интереси и разбирания, в каквито сме възпитавани самите ние. А не да поверя най-милото ми същество на жена, която е гледала деца през миналия век. 

Защо толкова рано? „Още кърмиш, а вече се чудиш как да изклинчиш!" "Не го ли обичаш това дете?!" "Как ще ти даде сърце да го оставиш на чужда жена, даже не жена, а някаква си, дето ще ти пуши из къщата и кой знае дали ще поглежда детенцето?! "Децата имат нужда от майка си, докато са малки…“ 

Мдаа. Ще поизчакам - да мине лятото, да навърши годинка. Но тъй като "работата не чака", изборът е належащ. Освен това е хубаво да прекарам време с гледачката - поне месец, преди да поверя детето изцяло на нея. Как иначе ще се убедя, че съм направила правилен избор?

Защо платена гувернантка, а не баба му? Този въпрос най-често свекърви го задават, визирам моята. Тя се има за олицетворение на Мери Попинз и, също като героинята на Памела Травърз, прави чудесо след чудесо, а децата я обожават.

Обаче, давам си сметка, че думите ѝ не изразяват единствено загриженост, че ще се охарчим (заплатите на бавачките не са никак ниски и може би с право – отговорността им е огромна). Но и много други неща с подтекст, сред които ревност, в смисъл: „Търсите чужд човек, а не мен, която съм ви най-близката и искам да виждам внучето непрекъснато. Изберете ме – хем по-евтино, хем ще помагам и с готвенето, и простирането, хем ще съм по-близо до вас.“

Е, точно от това се страхувам - че може, ако тя поеме внучето си, да си станем прекалено близки и да се скараме. И то - за дреболии, като: "Защо си го облякла така, не виждаш ли, че ще се изпоти?" или "Ние никога не сме му давали спанак преди 9-месечна възраст."

Изобщо, ситуацията с бабите е доста сложна, и, честно казано, предпочитам да пестя не толкова пари, колкото нервите си.

Затова си изработих някои правила за откриване на личната ни Мери Попинз:

Илюстрация: Guliver / iStock

Опознайте я добре предварително

Виждали сме нехайни дами си пият кафето и да си четат списание, докато хлапето си посипва косата и ушите с пясък в парка. Тези нехайни жени може и да не са детегледачки, а лели, стринки, баби и даже - майки (не ми се вярва да има чак пък такива, но на теория е възможно). И ако се грижи за детето немарливо, вие няма как да знаете това и ще треперите през цялото време, докато отсъствате. Не е вариант, затова допитайте се до близки и приятелки да ви препоръчат някоя добра жена. Ако решите да се осланяте на агенция, изискайте препоръки от предишни семейства или направо се срещнете с тях.

Също така разпитайте евентуалната детегледачка за предишните места, където е работила – ако се изказва зле за тях, ако се оплаква от каквото и да било, имайте едно наум, че може да постъпи така и с вас.

Още на първата среща ѝ разяснете своите изисквания за грижите и възпитанието – започне ли да спори и да ви обяснява как всъщност трябва да се гледа малкото, забравете – не ви трябват подобни убеждаваници и разочарования всеки ден. Трябва ви човек, щойто ще се съобразява с вашите желания и възгледи, а не вие с неговите.

Идеалната

Много майки предпочитат да наемат акушерки и медицински лица за гледане на детето, особено в ранна възраст, но, както знаем, в тази професия е важен най-вече опитът. Студентка няма да ви бъде от помощ, особено, ако детето е под 3 години. Така че търсете не само сродна, мила и грижовна душа, но и опитна, и силна, и издържлива.... 

Когато я намерите

Сключете договор. Разбира се, ако ви е роднина, съседка, приятелка и близка, това не е нужно, но в останалите случаи вземете поне данните от личната ѝ карта. Все пак чужд човек ви влиза в къщата. Съставите ли договор, в него ще можете да изброите черно на бяло всичко, което очаквате да върши с детето, и да изисквате да се спазва.

В крайна сметка, още не съм избрала моята Мери Попинз. Все още изчаквам и момченцето ми да поотрасне, като се надявам, че след няколко месеца няма да ми е толкова мъчно, когато го оставям за часове. Май ще послушам свекървата: "Не го доверявай на чужд човек, докато не поникнат млечните зъби!" Явно, поникването на зъбите е някакъв белег на съзряване.

Марина Атанасова