Родители и деца: 3 неща, които никога не се променят

В рамките на няколко години детето се променя със смущаваща бързина. Но има неща, които остават сякаш заковани. Това са т.нар. стълбове на връзката с родителите.

А те са съвсем простички: слушане, постоянно внимание, дори към най-малките неща и грижа, която идва от сърцето.

Защо това работи

„Ефективното слушане е предпоставка за ефективна комуникация. Всъщност не може да има истински диалог без участието и без дълбокия ни ангажимент да разберем колко много другият иска да общува с нас“, обяснява педагогът Лора Мацарели. Под слушане обаче нямаме предвид моментите на мълчание, в които единият говори и ние мълчим, а изразяване на внимание, което включва ума и преди всичко сърцето.

Също така истинското слушане демонстрира дълбок интерес към другия, признание за цялото му същество, което надхвърля думите и се основава на съпричастност. Но това може да се постигне само чрез пълното участие на родителя, който е готов да обърне внимание на емоциите на детето, трогнат от желанието да ги разбере.

По какъв начин слушането е свързано с отношението

Според експерта, слушането е дълбоко свързано с повествователното измерение, което е толкова по-истинско и силно, колкото повече се фокусира върху споделени събития.

„Тези истории създават съучастие между дете и възрастен. Когато детето е изслушвано и разбирано, в него се създава солидна основа, която ще го направи в бъдеще съпричастно и грижовно“, обяснява Мацарели.

Другият основен аспект на семейните отношения

Освен слушането и вниманието, нещото, което никога не се променя и остава постоянно по пътя на растежа на детето, са грижите на родителите. Малкото има нужда от тях, за да знае, че мама и татко са винаги до него и са сигурното му убежище, когато почувства нужда. С годините нуждите се променят, но връзката остава силна. Оттук и сигурността да се чувства обичано безусловно.

„Здравословното родителство изисква умствено и рационално пространство. Готовността да се осигурят адекватни грижи е не само инстинктивна модалност, но е свързана с познавателните и афективни отношения на родителите, които трябва да бъдат култивирани по време на възпитателния процес“, твърди експертът.

Да се напомня на децата за всичко, което родителят прави за тях, обаче не е от полза нито за отношенията помежду им, нито за растежа на малчуганите. Така те ще приемат любовта като нежелана и упрек за отдадеността на мама и татко.

Деси Тодорова по материали от Qui mamme