Всеки да си спи в креватчето

До ден днешен нашето семейство има една фраза, която ни разсмива. И тя е: „Всеки да си спи в креватчето." Каква е нейната история?

Дъщерите ни – едната по това време на 3, другата на 4 г., точно като Макс и Мориц, всеки път щом оставаха за 10 минути сами, влизаха в съдружие и „сглобяваха“ най-бързата и мощна машина за бели. А часът, в който ставаха най-изобретателни, настъпваше по традиция към 19:00 след вечеря. Творческите им сили бяха в подем, точно когато ги слагах да спят. И, за да се гледат в синхрон от майка-студентка, времето за сън беше стриктно определено – 20:00 ч.
Една приказка за лека нощ, целувка и лампата се гаси. Оставях вратата на стаята притворена, за да ги следя, докато уча.
И се започваше. Едната: „Мамо-о-о, пишка ми се!“ Явявам се на вратата, отиваме до банята и я слагам обратно в леглото.
„Мамо-о-о, може ли малко вода?“- другата. И накрая прилагам Втория закон на мама - всичко това се прави само веднъж на вечер. След целувката заявявам твърдо, че в този час всички спят, и излизам от стаята. Няма повече разходки до тоалетната, нито повече целувки...

От тъмната стая се чува боричкане, кикот, боси крачета, които ситнят по паркета. Аз не се предавам лесно. Строгото ми: „Чувам ви! Заспивайте!“ понякога върши работа. Друг път смехът и приказките продължават, докато и ние с татко им си легнем. И моята дежурна фраза: „Я, сега да видя, всеки ли си е в леглото?“ става, както се сещате, повод за неистов смях.

Една вечер, когато бях убедена, че и двете дълбоко спят, рошавата главичка на малката щръкна над оградата на креватчето ѝ и тя със строг глас, сочейки с пръст нашето легло, попита: “Я, сега да видим, всеки ли си е в креватчето?“
Хванати в стъпка двамата с татко им естествено се разсмяхме. Оттогава двете момичета често проверяваха леглото. И ни "преместиха" в другата стая. Така отделянето на двете спални и тяхната самостоятелност стана естествено и без проблеми. 
Проверките обаче продължиха. В събота и неделя двете се надпреварваха, коя по-рано ще дотича при нас, за да види с очите си дали правило №1 се спазва. И понеже бяхме завити до уши в тясното легло, това се установяваше трудно. Тогава проверката им се задълбочаваше като дружно се пъхваха под юргана.

Мона Василева