3 вида мъка, за които никой не говори

Загубата на човек, когото някога сме познавали

Понякога хората, които обичаме, се променят значително. Все още са в живота ни, но не по начина, който помним или по който някога сме ги познавали. Психическо заболяване, например деменция, може да е причината за промяна у хората. При деменцията човекът е все още с нас, но не е онзи, когото сме познавали преди.

Връзките, които ни държат заедно, общите спомени и дори характерът вече ги няма. Понякога промените могат да бъдат стъписващи.

Майката на една от моите клиентки е израснала в сегрегирания Юг. Дъщеря ѝ беше горда, че тя е била активен участник в движението за граждански права, макар че по този начин е изгубила приятели и е отблъснала семейство си. Майка ѝ с гордост разказвала историята как като младо момиче накарала цялата си църква, пълна само с бели хора, да се засрами по време на общите служби.

Въпреки това, когато жената получила деменция, започнала да използва расистки епитети. Езикът ѝ не само шокирал дъщеря ѝ, но подложил на съмнение истинските вярвания на майка ѝ. Наистина ли е била онзи напредничав човек, който е вярвала, че е?

Друга болест също може да създаде подобно чувство за загуба. Мозъчно увреждане вследствие на травма може да увреди всички нива на ментална функция. Може да скърбим за хора, които потъват в душевно заболяване, алкохолизъм или наркомания. Положителните промени също може да провокират скръб – когато човекът, когото сме познавали и обичали, стане различен.

При Тристан така се беше получило с религиозното пробуждане на брат му. Първоначално бил щастлив, че е намерил своята вяра, макар да била малко силна за неговите разбирания. Но после на Тристан му било трудно да общува с преродения си брат, който не искал вече да пият по бира и само проповядвал на семейството си.

Абигейл също беше горда, че мъжът ѝ се е присъединил към Анонимните алкохолици след дълга борба с пристрастяването, което почти разбило брака им. И все пак, на нея ѝ липсват „хората, местата и нещата“ – особено играта на дартс в клуба, който в момента съпругът ѝ избягва, за да остане трезвен. Даже празнували Нова година в мазето на една църква на парти без алкохол, подкрепено от местния АА клуб. Аби се гордее със съпруга си и подкрепя усилията му да остане трезвен, макар че тя лично скърби за някои страни на предишния им живот.

Загубата на човек, когото все още не сме изгубили

Преждевременната скръб е термин, който се свързва с мъката, която изпитваме за някой с терминално заболяване. Приятели, семейство и хора, които полагат грижи за болния, често я изпитват като очакване на неизбежната смърт. Тези загуби са сериозни. Влошаването на здравето – дори предвиждането за това – покрепено от диагноза, може да е извор на мъка не само за диагностицирания човек, но и за любимите му хора.

Губим света, който приемаме за даденост. Всички наши планове, мисли, чувства за бъдещето – дори чувството ни за безопасност и сигурност, са предизвикани в една такава ситуация. Бъдещето, което предстои, не е това, което преди време сме си представяли. За Крейг диагнозата рак на панкреса на съпругата му е отмила мечтите им за пътувания по света, когато се пенсионират, и за  преместването им в Тоскана в някакъв момент. Когато се задълбочава всяка една болест, ние продължаваме да чувстваме, че губим още и още неща и да скърбим един за друг.

Загубата на човека, който сме били

Наскоро чаках училищния автобус заедно с внуците ми и дочух един млад съсед да се оплаква на майка си, че вече е бил на градина вчера. Майка му търпеливо му обясни, че сега ще ходи пет дни в седмицата на детска градина. Момчето я погледна с разочарование и сълзи в очите. „Това променя всичко!“, проплака то.

Така е. Всичко се променя, когато порастваме. Някои промени понасяме в движение, но други ни засягат дълбоко. Замислете се за раждането на дете. Може и да сте чакали това събитие с години и да сте преизпълнени с радост. Но и знаете, че сега животът ще е различен; през следващите няколко десетилетия личната ви свобода ще бъде ограничена, а за кратък период от време – и сънят ви.

Всеки преход в живота ни – без значение колко положителен – си има и нещо скрито. Тръпката от това, че сте минали изпита по кормуване и сте си взели шофьорската книжка има толкова много значение – белег е и за постижение, и за зрялост, които обещават свобода и приключения. А сега си представете болката и мъката, ако заради възраст или заболяване сте принудени да се разделите с тази книжка и всичко, което означава тя.

Запомнете: скръбта невинаги е заради смърт, но винаги е свързана с привързаност и раздяла. Често хората изпитват дълбоко и силно страдание, без да са се изправяли лице в лице със смъртта на близък. Нещо повече, в тези случаи на неотчетени загуби, често мъката ни не бива отчитана и от околните. Но човек може да скърби за всякаква загуба, за всяко място или човек, към които сме изпитвали привързаност – няма списък, който да обхване всички възможности.

За да се справите с мъката, може и да се наложи да си намерите доверени хора, съветници, групи за взаимопомощ, които могат да окажат подкрепа. Но преди всичко трябва да сте наясно с мъката си. Да си позволите да осъзнаете, че емоциите ви са смислени, е единственият начин, по който може да се почувствате по-добре. Не сте единствените, които са страдали в подобни ситуации. И не сте сами.

Д-р Кенет Дж. Дока