6 пропуска в дисциплината ни като родители

"Случва ли ви се да крещите, да заплашвате детето си със „санкции“, които после не изпълнявате, или пък да го наказвате с мълчание?", чуди се Астрид Ван Ден Броек в todaysparent.com. За много от нас това са крайни мерки, които се кълнем, че никога няма да предприемем.

Такива трикове са използвали нашите родители (и техните родители преди това), за да ни накарат да седим мирно или да се държим прилично пред хората. По-съвременният подход е да помогнем на детето да си изгради морален компас и емоционална интелигентност, които са му необходими за добро поведение в много различни ситуации (без да се налага да му стоите на главата или да му крещите).

Ако не ви харесват методите за дисциплиниране, които използвате до момента, и ви се иска да ги подобрите, помощта идва от трима от най-добрите канадски експерти по въпросите на отглеждането на деца: Дженифър Колари, автор на „Свързано родителство: Как да отгледаме прекрасни деца“; Кейти Лин, лектор и автор, който организира уъркшопи за родители; и Карин Гордън, автор на „Пътеводител на д-р Карин за тийнейджърството“.

Ако крещите

„Остави чиниите веднага!“ Викането може и да привлече вниманието на децата ви, но „не учи на нищо от това, което искаме да бъде научено“, отбелязва Лин. Ако малките възприемат, че основно общувате чрез крещене, е много по-вероятно те също да използват викането като основна форма за общуване. Нещо повече: „Ако крещите през цялото време, или ужасно плашите детето, или ужасно го разсмивате. Просто вече няма никакъв ефект“, добавя Колари.

Подобрете техниката си: Вместо да викате на децата от съседната стая, Лин предлага да отидете при тях, да привлечете вниманието им и да говорите лице в лице. Опитайте се да избегнете гръмогласните конфликти като изложите очакванията си със спокоен и тих тон: „Искам да си играете тихо вътре. Ако не можете, ще трябва да си играете навън.“ А ако детето наруши правилата? Подчертайте, че те са избрали последствията, за които сте ги предупредили, и гледайте да ги спазите. (Това ви спестява поне едни 15 пъти „По-тихо“.)

Снимка: Guliver / iStock

Ако заплашвате напразно

Молите. Умолявате. Твърдо предупреждавате детето си да не скача от канапе на канапе, докато гледа „Артур“. И ви остава само едно: „Това е – никаква телевизия до края на месеца.“ Убедени сте, че ще проработи, защото малката маймунка знае, че трябва да включи най-доброто си поведение с отчаяната надежда, че всъщност няма да ѝ отнемете телевизията. Вие вече знаете, че ще се предадете много, преди да е дошъл краят на месеца. В дългосрочен план това ще предизвика проблеми, казва Гордън. „Ако родителят не изпълнява заканите си, децата се научават да не му вярват. Проблем е, защото доверието е основата на всяка здрава връзка.“

Подобрете техниката си: Вместо да се отдавате на рефлекса с напразните заплахи, дайте си малко почивка. Отбележете, че детето не се държи добре, но обяснете, че сте толкова ядосани, че дори не искате да му се карате в момента. „Ще си помисля за това, защо и ти не направиш същото – по-късно ще си говорим пак“, предлага Колари. „След това ще може да измислите по-разумни санкции, които може да изпълните до край.“

Ако сте по наказанията тип „на килимчето“

Дали става въпрос за истинско килимче, стол или някой ъгъл в къщата ви, използването на „място за наказание“ може да има противоречиви резултати. Понякога работи. Понякога детето ви просто си седи и замисля как да не го хванат следващия път. Или може би изглежда, че работи, защото детето ви е било засрамено и затова се държи добре. За него „мястото за наказание е като излежаване на присъда: „Осъден сте и отивате в затвора“, казва Лин. Освен това, пращането му в ъгъла може да доведе до борба за надмощие помежду ви, ако обръщате повече внимание на това то да седи мирно там, отколкото на урока, който трябва да научи.

Подобрете техниката си: Ребрандирайте го като „място за размисъл“, предлага Колари. „Няма нужда да тръгвате със „Защо го направи?“. Достатъчно е да кажете: „Всеки път, когато направиш такова нещо, ще седиш и ще размишляваш.“ Това ще спре нежеланото поведение от страна на детето и ще му даде време да се успокои. Не е необходимо да го прогонвате в друга стая; ако предпочитате, мястото може дори да бъде в скута ви или близо до вас. 

Ако пошляпвате

Шамар по дупето показва на детето кой е шефът. То е наплашено да си мисли, че ако сгафи, ще бъде ударено отново. Именно заради това изглежда, че пляскането върши работа, но пък и точно по същата причина експертите не одобряват тази стратегия. Пляскането праща объркващо послание: „Не е добре да удряш брат си, затова те удрям“, казва Гордън. „Много родители го правят, защото не знаят какво друго.“

Подобрете техниката си: Вместо да прибягвате до физическите наказания, концентрирайте се върху основните моменти. Първо кажете какво очаквате: „Ето какво трябва да направиш.“ Задайте логични последствия, ако очакванията ви не бъдат изпълнени, и ги обяснете на детето: „Ако не направиш това, избираш да приключиш със срещата за игра.“

Ако го наказвате с мълчание

Помолили сте децата си няколко пъти да спрат да се бият на задната седалка. Накрая избухвате: „Не мога повече!“ И след това замлъквате и не обелвате и дума. Въпреки че внезапното преустановяване на комуникацията може и да спре караницата, мълчанието кара децата да се чувстват некомфортно.

Иска им се пак да им говорите, затова си оправят поведението незабавно. Този метод явно работи, но може би не бихте искали да ви става навик. Лин предлага да си зададете въпроса защо го правите. Ако искате да си починете и да не крещите, мълчанието е в реда на нещата. Ако сте сърдити и не искате да говорите с детето, само за да му го „върнете“, тя съветва да намерите друг подход.

Снимка: Guliver / iStock

Подобрете техниката си: Ако имате нужда да спрете за малко и да си поемете дъх, първо обяснете това на детето: няма да говорите известно време, защото имате нужда да се успокоите. Ако имате склонност да използвате мълчание, за да покажете на детето, че не е спазило важно правило, като например поставянето на колана, Лин предлага да използвате „трика с книгата“. Сложете в чантата си една книга за моментите, в които детето не си слага колана и отказва да го направи. Вместо да влизате в разправия, извадете книгата и започнете да четете. „Може и думичка да не прочетете, защото сте ужасно разстроени, но посланието е: „Имам си книга за четене, така че когато си готов да си сложиш колана, може да продължим“, казва Лин.

Ако избягвате дисциплинирането

Понякога да се отдръпнете – например когато децата се карат за играчка – може и да е добър ход, защото кара децата да разрешат проблема сами. Но, както казва Колари, „понякога изпадаме в родителска апатия; викали сме и не е свършило работа, след което просто сме седнали, игнорирайки проблема. Вредно е, защото показва на децата ви, че няма никаква структура или някой, който да прави нещо.“ Да не говорим, че това изобщо не пречи на нежеланото поведение, както и хленченето.

Подобрете техниката си: През целия ден ползвайте скала от 1 до 10, за да измерите нивото на търпение спрямо децата (1 – изключително търпеливо, 10 – на ръба сте да избухнете). Обръщайте му внимание редовно и ако се покачва, си вземете минипочивка, за да се върнете отново на себе си. И помнете, че няма перфектен родител и невинаги избираме най-добрия начин, по който да дисциплинираме децата. „В реда на нещата е да правим грешки“, казва Колари. „Малко такива може и да са за добро.“