„Аз съм на 29, без деца и току-що минах процедура по стерилизация“

Женската гледна точка за правото на избор

24 януари 2017 г.

Снимка: Guliver / iStock

Анджали Сарийн е адвокат и блогър. Наскоро The Huffington Post публикува нейна статия, която защитава правото на избор на една жена да няма деца. Позицията й е интересна, честна и според нас би следвало да бъде уважена. Или поне прочетена. Ето я нея:
 

Аз съм необвързана, нямам деца и преди 6 седмици на 29-годишна възраст преминах операция по „връзване“ на фалопиевите ми тръби. Това беше, без съмнение, най-доброто решение, което съм вземала досега.

Самият процес по подготовката за процедурата беше свързан не толкова с физическа нагласа, колкото с това да подготвя психически всички хора в живота ми. Най-изненадана бях от реакциите на близките приятели и семейството ми, които отдавна са наясно с желанието ми да не бъда майка: нищо че всички много ме подкрепяха за този ми избор, решението ми да го направя медицински постоянен изглежда създаде смут от загриженост и нервност, какъвто не бях виждала преди. Замислих се защо ли е лесно да уважаваш избора на една жена да няма деца, стига обаче да не си променя тялото в подкрепа на това?

За да сме наясно: преди шест седмици не беше първият път, в който съм провеждала разговор с лекар, за да направя постоянно решението, което съм взела преди сума ти време. Отговорността за друг човешки живот, включваща емоционалната себеотрицателност, финансовите разходи и физическото изтощение, които вървят ръка за ръка с нея, е била концепция, която ме е отблъсквала винаги.

Опитах се да мина процедура по стерилизация веднага след като завърших колеж, когато бях на 21, и още веднъж точно преди да се омъжа, когато бях на 25. Ходих при двама различни лекари (мъже – ако изобщо има значение, а може и да няма никакво), и двамата практикуващи в Манхатан, и двамата отказващи да извършат процедурата. „Много си млада“ беше едно от нещата, които чух. Другото ми любимо беше: „Все още има време да си промениш решението.“

Мненията на тези двама нюйоркски лекари повтаряха изказвания, които съм чувала от всеки един през целия ми съзнателен живот. Още няколко забележителни допълнения към тях бяха и следните: „Ти си егоист, щом не искаш деца!“; „Какво ще стане, ако срещнеш мъж, който иска деца?“; „Не знаеш какво искаш“; и личният ми фаворит – „Животът ти ще бъде непълноценен без деца.“

Когато бях по-млада, такива бомбастични, арогантни изказвания биха ме докарали до онзи тип незрял гняв, който си върви с младостта и с нуждата да убеждаваш хората в правотата на своите убеждения. Като пораснах обаче, осъзнах, че по-голямата част от тази словесна диария, изливаща се отгоре ми от хора, които подлагат на съмнение решението ми, няма нищо общо с мен, а с тях. Няма нищо по-сигурно за събуждането на неудобство и гняв от това да подкрепиш идея, която е в абсолютен противовес на традиционните схващания. Ответните реакции не се категоризират по възраст, пол или сексуална ориентация. По-възрастни жени, по-млади мъже, хетеросексуални момичета, момчета гейове: всеки има мнение (или по-скоро укор) за нещо, което, хайде да сме честни, никак не им влиза в работата.

Страници

Коментари
Последни видеа

Лични победи

24 ноември 2017 г.