Отказвам да уча детето си на расова толерантност

На какво ще го науча вместо това

06 декември 2017 г.

Илюстрация: Guliver / iStock

Направо изстивам, когато чуя за още един цветнокож, застрелян от полицията, споделя Карън Патън в онлайн списанието за майки BonBon Break.

Отвътре ми идва – замръзвам, но съзнанието ми гори. „Не отново... НЕ! Не пак.“ След това мислите ми се отправят към онзи кратък миг, когато спусъкът е бил натиснат, барутът е избухнал и лепкавата кръв се е просмукала в асфалта. Точно в онези моменти сърцето на една майка, която много е приличала на мен, се е пръснало на милиони парченца. Струва ми се, че когато, или ако, тези парченце отново се съберат, тя ще бъде доста по-различен човек.

Историите наводняват новините. Афроамериканец застрелян от полицията. Афроамериканец умира при полицейско задържане. Невъоръжено афроамериканско дете си играе с играчка в парка – застреляно е от полицията. И ние белите хора се чувстваме зле или се ядосваме. После обаче продължаваме с деня си. Осъзнаваме, че е грешно, но просто не знаем какво да направим. Чувстваме се безпомощни, но после продължаваме с деня си. И в края на краищата не правим нищо.

Дълбоко в сърцето на целия медиен шум аз лично скърбя за жените. Тези майки, баби, сестри, лели, съпруги, дъщери, които сега са необратимо съкрушени. Мисля си за оживлението, с което тази съсипана към днешна дата майка е приветствала бебето си в света. Може би са лежали кожа до кожа, а тя е вдишвала прекрасния му бебешки аромат? Бърсала е сълзи от радост, докато нежно е галила главата му, пяла му е и мигновено го е заобичала пламенно. Точно като мен.

Сега сълзите ѝ текат и парят от болка и гняв към човека, убил детето ѝ. Към общество, на което не му пука или просто няма да направи нищо по въпроса. Защото животът на сина ѝ не е имал никаква стойност за тях.

Какво може толкова да се обърка, след като майка и дете започват житейския си път заедно? Това е сложна и оплетена мрежа. Но в центъра ѝ – детето, се е появило в свят, където го виждат като опасно, дори отричат, че е човек, само защото е такова, каквото е.


Илюстрация: Guliver / iStock

Години наред бях адвокат по човешките права, но избрах да си остана вкъщи, след като се роди първият ми син. И сега какво мога да направя? Как да допринеса? Прекарах часове в главоблъскане. И после ме осени. Чакай малко. Върша най-важната работа на света, отглеждайки малки човеци, които могат да повлияят на бъдещето; които могат да разпространят идеите си и да споделят себе си със света. Това е! Моите деца, вашите деца, нашите деца ще бъдат най-важният интрумент, с който ще подобрим бъдещето. От този момент насетне реших никога повече да не уча децата си на расова толерантност.

Ето защо и какво правя вместо това:

Защо изобщо да обясняваме на децата за расите? Не го ли разбират от самосебе си?

За първи път обърнах внимание, че белите семейства не учат децата си за расите, когато прочетох Nurture Shock от По Бронсън и Ашли Мериман. Дори не се бях замисляла за това преди. Просто смятах, че ако сме мили с всички, децата няма да правят разграничение; момчетата ще видят нашия антирасистки модел и просто ще го „прихванат“. Очевидно, другите бели родители си мислят същото.

Но ето каква е истината. Не работи. Децата по природа класифицират хора и неща. От еволюционна гледна точка тези, които изглеждат като нас, са смятани за „безопасни“. Така че хлапетата не го разбират, ако са оставени на собствените си възможности.

„От десетилетия смятаме, че децата ще обърнат внимание на расата, само ако обществото им я посочи... Но учените, занимаващи се в сферата на детското развитие, започнаха да подлагат на съмнение това схващане. Те изтъкват факта, че децата забелязват расовите различия, точно както виждат и разликата между розово и синьо – но им обясняваме, че „розово“ е за момиченца, а „синьо“ – за момченца“, пишат По Бронсън и Ашли Мериман.

Колкото повече си мисля за това, толкова повече се чудя: „Ама защо децата просто да го разбират?“ Когато синът ми беше по-малък, трябваше да му обяснявам защо не бива да си хвърля храната на пода – естествено, че децата не могат просто да „схванат“ нещо.

Страници

Коментари
Последни видеа