8 полезни ефекта на видео игрите върху децата

Предоставяме ви текст от д-р Шерил Олсън – ескперт по здравословни промени на поведението и детско развитие. Тя е асистент клиничен преподавател към катедрата по психиатрия в медицинския факултет на Харвард и е съавтор на книгата: Grand Theft Childhood: The Surprising Truth About Violent Video Games, and What Parents Can Do.

Защо видео игрите може да са полезни за децата

Като родители сме свикнали да се концентрираме повече върху потенциалните опасности, отколкото върху потенциалните ползи от видео игрите. Тези игри обаче са нормална част от съвременното детство. Ако знаете как да ги подберете, биха могли да бъдат страхотен инструмент в полза на децата при развитието на определени житейски умения.

А те самите биха могли да помогнат на родителите в избора на подходяща игра за свободното време, на учителите в начините за разнообразяване на обучението в класната стая, както и на разработчиците на видео игри при създаването на такива с образователна цел.

Наскоро завърших работата си „Мотивации при децата за играене на видео игри в контекста на нормалното развитие”, включена в Периодичното списание по обща психология. В изследването ми имаше резултати от проучвания, които проведох в Медицинския факултет в Харвард, както и данни, събрани от интервюта с над 1000 ученици от държавната образователна система.

На базата на моето проучване ви предлагам осем причини, поради които видео игрите може да са полезни за израстването и образованието на вашето дете.  

1. Увеличаване на креативността и уменията за справяне с проблеми

Видео игрите могат да помогнат в развитието на мозъка при детето. Когато синът ми беше в началото на тийнейджърството си, го наблюдавах как играе на „Легендата за Зелда”. Трябваше да търси, да преговаря, да планира и да опитва най-различни подходи, за да напредне.

Много от последните игри, като например „Бакуган: Защитниците на ядрото”, включват планиране и решаване на проблеми.

„Модингът” – процесът, при който играчите разработват по свое желание героите в играта и разгръщат новите нива – също дава път на творческото себеизразяване, на разбирането в дълбочина на правилата на играта и на нейната структура, както и на новите начини за оформяна на характера и интересите.

Не е задължително играта да е с етикет „образователна”, за да помага на децата да се научат да вземат решения, да прилагат стратегии, да посрещат последиците и да изразяват личността си.

2. Събуждане на интерес към историята и културата

Съдържанието на някои игри може да подбутне децата към четене и проучване. Видео игри като „Ерата на митологията”, „Цивилизация” и „Ерата на империите” може да запалят у детето искрата на интереса към световна история, география, древни култури, международни отношения, особено ако родителите използват тези благоприятни възможности.

Както казват изследователите Дейвид Шафър и Джеймс Гий: „Когато има родители, които помагат за превръщането на „Ерата на митологията” в остров на познанието, свързвайки играта с книги, сайтове, музеи и филми за митология, култура и география, децата получават богата палитра знания от сложен език, съдържание и взаимовръзки, които ще им послужат като подготовка за бъдещо изучаване на много по-сериозни и задълбочени неща.”

Нещо повече, тези игри често позволяват на децата да създават сами или да си обменят карти или друго специално съдържание, помагайки в придобиването на творчески и технически умения, докато се забавляват.

3. Помощ при създаването на нови приятелства

За разлика от родителите си, много деца виждат видео игрите като социално занимание, а на такова, което ги изолира. Те дават нещо общо, на базата на което децата може да се сприятелят, да излизат или да прекарват по определен начин времето си заедно. В нашето проучване стана ясно, че момчетата обикновено играят видео игри с група приятели на живо или онлайн.

Освен това малките момчета споделят, че видео игрите са честа тема за разговор с връстниците им. В изследването ни стана ясно още, че деца с леки затруднения в обучението обикновено избират като причина за играене на видео игри именно възможността за намиране на нови приятелства.

4. Поощряване на физическата активност

В моето проучване играещите видео игри (специално момчетата) говореха за научаването на нови движения от спортните игри и прилагането им докато играят баскетбол или карат скейтборд. Някои даже са започнали да се занимават с нови спортове, след като са се запознали с тях от игрите.

Както сподели едно от децата във фокус групите: „В реалистичните игри, повечето от които са спортни, виждаш как героите правят невероятни неща. Ако излезеш навън, пробваш ги и след това се упражняваш, можеш да станеш по-добър.”

Проучването показа, че играта на реалистични спортни видео игри (тук изключваме бойните турнири) водят до увеличаване на времето за спорт и физически упражнения в истинския живот.

5. Възможност за споделяне на радостта от съревнованието

Нормално и здравословно е децата, особено момчетата, да се съревновават с връстниците си, докато се опитват да достигнат определено положение или признание. В моите изледвания и данни от фокус групите една от най-популярните причини за играене на видео игри, отново, особено сред момчета, беше: „Бих искал да се състезавам с други хора и да печеля”.

Видео игрите са безопасно място, на което може да се изразят тези състезателни пориви, а освен това може да дадат възможност на деца, които не са особено добри в спортовете, да се отличат.

6. Развиване на лидерски качества

Когато децата играят в група, обикновено се редуват кой да води и кой да следва в зависимост от това кой има необходимите умения за дадена игра. В проучванията на Ник Йеи от изследователския център „Пало Алто” тийнейджъри, които играят в група онлайн чувстват, че придобиват лидерски умения за убеждаване и мотивиране на останалите, както и за посредничене в спорове.

Онлайн игрите с много играчи дават възможност на децата да участват, а понякога и да ръководят, отбор играчи от различни възрасти. И никой не се интересува на колко си години, щом успяваш да изведеш отбора до победа.

7. Умения за обучаване

Може би една-трета от децата, които проучвахме, казаха, че играят отчасти, защото им харесва да учат другите как да играят. Както сподели по време на изследването бащата на едно момче: „По-голямата част от общуването, което моят син има с неговите приятели, включва разрешаването на проблеми от някоя игра. Как да стигнеш от едно място до друго или да събереш определени неща, които ти трябват, и да ги комбинираш така, че да успееш в играта.”

Някои деца печелят уважението на останалите като „човекът, към когото трябва да се обърнеш”, защото той знае как се минава най-трудната част от играта. Обучаването изгражда социални и комуникационни умения, но учи и на търпение.

8. Родители и деца заедно

Наскоро станах свидетел как 10-годишната дъщеря на моя приятелка я учеше да играе „Guitar Hero”. В играта имаше любими песни на моята приятелка от нейното юношество и колежански години, което я привлече.

Най-забавната част беше да гледам как дъщерята се превръща в експерт, споделящ уменията си с майка си, което е обръщане на традиционната родител-дете роля. Сега когато има много игри, лесни за „новаци”, нараства възможността да прекарваме време с децата си, докато играем.

Освен това играта един до друг улеснява разговора, което може да помогне на детето ви при споделянето на проблеми и радости с вас.

Copyright © 2011 Meredith Corporation

Превод: Елисавета Цалова по материали от parents.com