Детските емоции - пълна енигма! Или не...

Експерт обяснява как да учим малките да управляват и тях, и поведението си

06 Февруари 2019 г.
Детските емоции - пълна енигма! Или не...

Снимка: Guliver / iStock

Защо детето реагира по определен начин – избухва в плач, отказва да прави неща, които иначе харесва, не желае да си пише домашното или просто прави напук? Често се питаме това и в подобна ситуация много от нас мислят, че не са поставили ясни правила и не са посочили къде са границите.

Един от правилните отговори обаче е: „Детето се държи така, защото в момента изпитва определена емоция.“ И на нас ни се случва и то - доста често. Понякога дори самите ние не си даваме сметка колко много начинът, по който се държим, зависи от това как се чувстваме.

Всъщност съществува много тясна връзка между емоциите и поведението, обяснява Виктория Бъчварова от Център за приобщаващо образование.

Когато децата искат да изразят дадена емоция, но не знаят как, често реагират по най-първичния начин – с предизвикателно поведение или със затваряне в себе си. А колкото повече знаят децата за емоциите, толкова по-лесно ще им бъде да реагират адекватно.

Регулирането на емоциите представлява начинът, по който мислим конструктивно за това как да се справим с чувствата си.

Умението за регулиране и изразяване на емоциите носи след себе си ползи във всеки житейски аспект. Повечето психолози са категорични: то е ключово за благосъстоянието ни и е един от най-важните фактори за нашето психично здраве.

Децата, които биват подкрепяни да приемат и демонстрират емоциите си, израстват по-уверени, с добро самочувствие и реалистична преценка за себе си и собствените си качества. Всяко разочарование ще бъде по-малко болезнено за тях, а те ще са готови сами да търсят решения на проблемите си. По-рядко ще попадат в ситуации, в които да се самообвиняват, ще се научат на емпатия и отговорност към другите.

Деца, които са способни да владеят емоциите си, внимават повече, работят по-усърдно и постигат по-добри резултати в училище. По-лесно се справят с разрешаването на конфликти и показват по-ниски нива на тревожност (тези заключения са част от изследване на John Gottman и неговите колеги). 

Когато сме балансирани емоционално, много по-лесно запомняме нова информация, преработваме я, осмисляме я и я свързваме логически с онова, което вече знаем (Lori Desautels).

Първата стъпка, когато искаме да подкрепим децата в регулирането на емоциите е


да установим дали причината за разминаване между очакваното приемливо поведение и реалното поведение на детето е поради дефицит в уменията му или поради липса на мотивация от негова страна.

Процесът на контролиране и справяне с емоциите обикновено се случва много естествено, когато на децата им бъде предоставено пространство да експериментират, както и възможност:

- да бъдат изслушани, когато имат нужда;

- да могат да ни се доверят;

- да помислят върху своите чувства и емоции и начините, по които реагират;

- да разрешават сами проблемите си, да бъдат автономни;

- да наблюдават различните емоции, които изпитват другите и как се справят с тях;

- да участват активно в различни социални ситуации;

- да изразяват своите негативни чувства без да им бъде предоставено незабавно решение на проблема.

Децата най-лесно се учат да управляват емоциите си, когато са сигурни, че ще бъдат чути.

Когато детето е уверено, че неговите чувства и притеснения ще бъдат разбрани и подкрепени, то ще бъде и много по-спокойно и свободно да даде израз на вътрешния си свят.

Колкото повече игнорираме чувствата му, толкова по настоятелно и силно ще ни ги показва – ще плаче, ще се държи предизвикателно. Всяко дете иска да бъде забелязано. Иска да знае, че до него има възрастен, на когото може да разчита и с когото може да създаде доверителна връзка.

Когато подкрепяме децата да се научат да регулират своите емоции, не само помагаме да контролират темперамента си, което е изключително полезно - да знаят как например да овладяват гнева си, за да не наранят свой съученик, когато са ядосани.

Но регулирането на емоции е много повече от управление на гнева - то е разпознаване, приемане и преработване на тази силна енергия, последвано от социално приемлив израз.

Добре е да отделим време от деня, в което просто да слушаме притесненията и проблемите на децата. Разбира се, ако не сме в състояние да слушаме – разтроени сме, ядосани или бързаме, много по-добре е да отложим разговора за друг път, когато ще можем да бъдем наистина съпричастни.

В един такъв разговор децата разбират, че техните негативни емоции, макар и много болезнени в момента, няма да бъдат вечни, ще минат и то благодарение на техните собствени усилия да ги преодолеят или пък с помощта на възрастен, който е готов да ги изслуша.

Някои специалисти биха казали, че днешните родители обръщат твърде много внимание на емоционалното състояние на децата, опитват се всячески да задоволяват прищевките им, за да предотвратят „лошо“ поведение. Това може и да е вярно. Но дори и да е така в някои случаи, не можем да отречем, че когато ние ценим чувствата на децата, и те на свой ред ще бъдат съпричастни, толерантни към другите.

Съзнаваме правото децата да имат свои чувства, но често въпреки това продължаваме да ги ограничаваме, например:


могат да се чувстват неуверени, но не и да се отказват от започнатата задача; могат да са тревожни и притеснени, но не и да се затварят сами у дома; могат да се вълнуват, но не и тези вълнения да пречат на това да мислят рационално.

Казвайки на детето си: „Спри да плачеш“, не му помагаме да престане да бъде разстроено. Напротив. Показваме му, че това, което прави е грешно или срамно, затова и трябва незабавно да престане. За съжаление, когато хората потискат емоциите си, те отиват отвъд контрола на съзнанието. Минават на подсъзнателно ниво и се появяват в други ситуации, точно когато най-малко очакваме. Отричането на емоцията или самообвиняването, че я изпитваме не ни помага да се справим с нея.

Понякога е необходимо да добавим известна доза рационалност, за да успеем да разберем какво се крие зад дадена емоция и да изследваме причината за нея. Бихте могли да използвате следните въпроси, за да му предоставите възможност за саморефлексия:

- Как се почувства в тази ситуация?

- Сещаш ли се за друга ситуация, в която си се чувствал по подобен начин?

- Какво смяташ, че можеш да направиш сега, за да се чувстваш по-добре?

- Какво мислиш, че следва оттук нататък – за теб и за другите?

- Какво би се случило на земята, ако никога не изпитваме повече това чувство?

- Какво си представяш, че се случва в главата ти в този момент?

Бихте могли да работите и върху пренасочването на чувствата, например: „Когато съм ядосан, ми се иска да ударя някого или нещо. Но удрянето не е правилно, така, че ще спра ръката си, ще отстъпя назад и вместо да ударя ще кажа силно: „Много съм ядосан!“

Покажете на децата, че:

Емоциите не са нещо лошо, те са част от човешката ни същност.

Нямаме възможност да изберем какво да чувстваме, но можем да изберем как да се държим в дадена ситуация.

Когато приемаме емоциите си и се опитаме да ги преработим, имаме много по-голям контрол както над тях, така и над поведението си.

Не можем да контролираме поведението на другите, но можем да контролираме своите реакции на тяхното поведение.

Всеки има своите лични ресурси и стратегии за справяне. Само трябва да си позволим да ги открием.

Източник: priobshti.se

Здраве

Емоционалното състояние на двамата родители влияе еднакво на детето

Да поговорим

Емоционалният интелект на детето

Заедно

Детето има право на всякакви чувства, но не и на всякакво поведение

Образование

Чувството за безопасност вдига успеха на ученика

Още от Образование

Ученик показва отличен успех. Илюстрация: Getty

 

Синдромът на отличника

Момче мисли върху задачите. Снимка: Getty

Оценките не са показател

Момченце стиска учебницете си. Снимка: Getty

Какво подсказва, че детето ще има затруднения в училище

Момче лежи на пода и гледа таблета си. Снимка: Getty

Синът ми е в 7 клас и успехът му рязко падна

Малко момиченце поздравява съседите. Снимка: Getty

 

Как тригодишното да научи правилата на етикета

Коментари

Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар

Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание.

Виж всички коментари

Вижте още

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

Ръст и тегло на бебето до 1 година

Какви са нормите месец по месец и на какво може да се дължат отклоненията от тях

Снимка: Guliver / iStock

Здраве

9 ранни признака на аутизъм

Главната задача на родителите е да ги разпознаят

Илюстрация: Guliver / iStock

Здраве

Ужас: детето има глисти

Как да разпознаем паразитите и какво може да направим

По възраст

Снимка: Getty

Мнение на специалиста

Заменете командите с хитри предложения

Как да накараме детето да ни слуша

Ед Уестуик и Ейми Джаксън. Снимка: Instagram

 

Новини

Звездата от "Gossip Girl" Ед Уестуик с пищно предсватбено парти

Актьорът се сгоди за любимата си Ейми Джаксън през януари

Бебе с майка си. Снимка: Getty

 

Здраве

6 признака на родова травма, които ви преследват цял живот

До 10% от бебетата ги получават по време на раждането

Робърт Патинсън и Суки Уотърхаус. Снимка: Getty

 

Новини

Звездата от "Здрач" Робърт Патинсън стана татко за първи път

37-годишният актьор и годеницата му, моделът Суки Уотърхаус, се сдобиха с първа рожба

Отворена книга, кафе и иглики. Снимка: Getty

Ученик показва отличен успех. Илюстрация: Getty

 

Образование

Синдромът на отличника

Плюсовете и минусите на това детето да е пълен отличник

Във фазата на съзряване е важно да подкрепяме децата.

Снимка: Shutterstock

Здраве

Тийнейджъри: хормони и излишни килограми

Как правилно да реагирате като родители в този деликатен период