100 км на кон от изгрев до залез

„Скъпи родители, знаете ли, че в този забързан свят забравяме за емоциите на децата, които ние сме имали времето да изживеем, но в интензивния виртуален свят, в който живеем сега, ние несъзнателно ги лишаваме от контакта им с природата?“ Това (се) пита нашата читателка Миряна Цветанова. И предлага:

„Погрижете се за своите деца, погрижете се и за себе си - усетете отново порива на вятъра и миризмата на прясно изкосена трева. А най-лесният начин за това е да ги заведете на езда.“

Ето какво разказва Миряна:

Конете успокояват усещат инстинктивно от какво имаш нужда. Те са не само красиви и грациозни, но и оказват емоционална подкрепа. Изглежда като че ли усещат болката, депресията или лошото настроение и често реагират по невероятен начин.

Дори със самото си тихо присъствие, конят утешава. Когато децата започват да общуват с това благородно животно, трябва да спечелят неговото доверие и уважение. Научават се да бъдат честни и отговорни, защото конете имат нужда от доста грижи: почистването, храненето, поенето, разхождането и вниманието към тях учат малките да бъдат прилежни и грижовни, учат се на труд и работа в екип, на изпълняване на задачи, от които зависят живота и здравето на коня.

Сигурна съм, че сте чували и за хипотерапията

При този вид лчебна физкултура основно средство е общуването с конете и ездата.  От края на 50-те години на XX в. започнали да я използват при психични и неврологични заболявания, а днес в много страни от Европа и Северна Америка има изградени центрове за лечебна конна езда, включително и в България.

Хипотерапията се използва при нарушения на опорно-двигателния апарат, атеросклероза, черепно-мозъчни травми, полиомиелит, стомашно-чревни заболявания, простатит, сколиоза, умствена изостаналост. Общуването с конете дава устойчив положителен емоционален фон, който сам по себе си е целебен.

Снимка: Guliver / iStock

Кoннaтa eздa имa и пpoтивoпoкaзaния, кoитo изключвaт пpилaгaнeтo нa xипoтepaпия:

- Кpexкocт и чyпливocт нa кocтитe – ocтeoмиeлит и ocтeoпopoзa;

- Xeмoфилия;

- Eпилeпcия;

- Aлepгични peaкции към кoжата и гривата на коня;

- Ocтpи фopми нa нeвpoлoгични, пcиxични и cъpдeчнo-cъдoви зaбoлявaния;

- Cкoлиoзa тpeтa и чeтвъpтa cтeпeн;

Но това са редки случаи, а цялостният ефект от конната езда е доказан - тя влияе благотворно и на тялото, и на духа. Конят повишава самоуважението, общуването и мотивацията на ездача.

Но нищо не вдъхновява повече от личния опит, затова ви предлагам една от моите истории за обиколка на Витоша:

100 км на кон – от изгрев до залез

Денят е 24. 06. 2018 – неделя, часът е 5:30 сутринта, мястото - конна база „Нова звезда“ в Княжево. Слънцето се опитва да пробие през облаците и да озари пътеката на маратонците – участници в традиционната „Обиколка на Витоша“.

Колегите ни с маратонки са стартирали точно в полунощ, а ние ще „тичаме“ с коне. Започваме същинската подготовка за първата по рода си обиколка на Витоша с кон.

Миряна е вдясно, сестра ѝ Русана - вляво и двете яздят съответно Джипси и Дор Гасир, снимки: личен архив

Аз – Миряна Цветанова, блондинка по съдба и приключенец по душа, подкупвам своя кон Джипси с няколко ябълки и грижливо го почиствам. Джипси е 5-годишен кастрат с арабска кръв, спокоен характер, бляскав поглед и държи да бъде сресван с меката четка. До мен са собственикът на базата Николай Иванов, Антон Гетов – главен координатор на дейностите, Янко Силянов, който обгрижва конете денонощно в „Нова Звезда“ и сестрами – Русана Цветанова, която ще язди Дор Гасир.

Часовникът показва 6:00, оседлаваме конете, а Иван Пандъков, който ще бъде нашата „асистенция“ – мобилен подкрепителен пункт, преглежда за последно необходимия багаж. В колата има овес, ябълки, каменна сол, вода, четки, пудра и охлаждащи гелове – всичко необходимо за конете, а за нас – сандвичи, сладко от ягоди, свежи зеленчуци, вода, аптечка, батерии…!

Аз и Джипси

Заредени с енергия си вземаме довиждане с Янко и Антон, разбираме се с Иван, че ще се видим отново на 30-я километър в Боснек. Там е първата ни спирка за отмора. Потегляме. Пътеките са празни, като по тях си личат следите на хилядите маратонци, отъпкали трасето.

Времето е хладно, идеално за езда, конете поддържат равен тръс и за нула време се озоваваме на „Тихия кът“. С равномерно темпо слизаме по надолнището към Владая и следвайки оранжевата маркировка на Витоша 100, достигаме Кладница. Няколко по-упорити клона се опитаха да ни свалят от конете, но не успяха. Оставиха само леки следи по лицата ни – за спомен.

На места пътеката беше по-широка и пришпорвахме конете в галоп. Само ние и гората. Яздехме здраво. Цялата картина е на забързан кадър. По завоите дърветата се опитваха да ни хванат, но конете изчисляваха траекторията на всеки един завой, а ние летяхме.

Подминавайки язовир Студена, запечатваме красотата в бърза снимка и в 9:00 пристигаме в Боснек, където Ванката е разположил първи базов лагер до „Живата вода“ – имаме всичко плюс река за бонус. Браво Ванка!

Конете ближат сол, хапват ябълки, овес, трева.

Интересно е колко бързо се възстанови Джипси, който имаше стратегия – първо започва със солта, минава време, преди да обърне внимание на фуража и завършва с пиене на вода. За разлика от него, Дор Гасир не подмина нито едно поточе и нямаше търпение да хапне овес. Изчакахме конете да починат малко преди да им поднесем храната и не спряхме да ги разхождаме, докато ядат, за да не се схванат. Малко преди да тръгнем ги намазваме с магнезий и охлаждащ гел за отпускане на мускулите и против мускулна треска.

50 минути отлитат неусетно и поемаме към Чуйпетльово. По пътя засичаме приятели, които подкрепят маратонците и няколко скороходци, решили да извървят трасето, а не да го пробягат. Разменяме усмивки и пожелания и продължаваме в галоп.

Движим се по шосе и конете се чувстват много уверени. Изкачваме се до края на 7–километровия баир без проблеми и продължаваме в тръс. Пейзажът се променя: борова гора, в която пътеката ту се стеснява, ту се разширява и на места има кал. Тук е добре ходът да е равномерен, но е много важно движението да не е едно и също, защото рискуваме конете да се схванат. Не бързаме, не гоним рекорди, целта ни е да финишираме обратно в базата живи и здрави.

След още 30 км достигаме Ярлово и умората в конете вече почва да се усеща. Джипси и Дор Гасир спират все по-често на поточетата да пият вода. На 60-я километър сме, но подкрепителния ни пункт е предвиден за 66-тия. Въпреки умората, конете не губят желание да вървят, подаваме им команди изцяло с глас, без поводи, нагайки или пришпорване.

Последните 6 километра го раздаваме по-леко

Редуваме тръс и ходом, докато стигнем вилна зона „Ярема“. Отново виждаме Ванката. Конете добре разбират, че това означава почивка. Втори базов лагер е разположен встрани от трасето на поляна със сено, до една къща за гости, където и ние можем да се освежим. Джипси и Дор Гасир пируват с прясна вода, сол, ябълки и фураж. Едночасовата почивка включва масажи с охлаждащ гел и магнезий и разходка на повод. Температурата е около 18 градуса, конете не са потни. Всичко върви по план. Най-тежкия етап от трасето е вече зад гърба ни, а ние и конете сме отново възстановени.

Следват Железница, Брезите, Бистрица и ето, че проблемите започват. Маршрутът от Железница до Бояна в средите на бегачите е познат като „Философската пътека“ – безкрайно равен път, по който се редуват дървени мостчета, които сякаш са копирани многократно и никога не свършват. Тук повечето маратонци “удрят стената” и от бягане преминават в скороходстване.

За нас равния терен е добре дошъл, но срещаме проблеми с клонираните дървени мостчета, тъй като едно от тях поддава, докато минаваме по него и решаваме, че за преминаването на всяко следващо ще слизаме от конете. Мостчетата са много и на често. Принудени сме следващите близо 2 км да водим конете. Разбира се, след като забавихме ход, конете навлязоха в своята философска фаза и удариха своята стена някъде на 75-и км. Интересен факт е, че първият маратонец беше вече отдавна завършил с рекордно за състезанието време от 8 часа и 12 минути, докато нашия 11-и час от прехода изтичаше.

Симеоново – трети подкрепителен пункт 80-ти км.

Продължаваме да водим конете, защото теренът е стръмен и няма нужда да ги напрягаме със своето тегло. Добре, че поне няма повече мостчета, едно от които успя да свали предната подкова на Джипси. Стигаме 80-ти километър по маршрута към Симеоново. Ванката ни посреща с усмивка и хранителни запаси. Трети базов лагер е разположен под Симеоновски езера, леко в страни от пътеката.

И изненада-а-а !!! Група близки и приятели ни посрещат с ядки и шоколад. В Симеоново се задържаме около 40-50 минути – всички сме изморени, но имаме още 20 км до Княжево. Храна, масаж, вода, разходка и поемаме към конната база. Разделяме се с нашата „фен-група“ и с намерението да вдигнем тръс, но нашите герои са все още във философската си фаза и решаваме, че ще ги оставим да си разсъждават за живота. Джипси и Дор Гасир се разходиха достатъчно, усещаме, че имат още сили, но че краката им са изморени, а Джипси вече е с една подкова по-малко. В крайна сметка, изминахме разстоянието ходом - едно дълго и протяжно преживяване.

В 21:00 ч. слънцето се увери, че ни е съпроводило до нашия финал в „Нова Звезда“ и се оттегли за почивка. В този момент не знаех кой е по-уморен – ние или конете. На следващия ден обаче те са като нови – никой не куца, никой не е схванат – чудесно! Аз и сестра ми сме с леки мускулни трески и решаваме, че ще спретнем една разходка на повод на Джипси и Дор Гасир, за да раздвижат млечната киселина в мускулите, а и ние да се поразходим. По пътя им даваме да пасат и просто да се насладят на живота.

А ето и статистика за самото трасе: 15 часа преход, от които 12 часа езда и 3 часа почивка.

Надяваме се обиколката на Витоша с коне да вдъхнови повече ездачи. Ще бъда истински щастлива начинанието да намери сподвижници и да се превърне в ежегодно изпитание за човешката издръжливост, воля, дух и тяло, както и в предизвикателство за добрата подготовка на конете. Това е едно изцяло ново усещане, което съчетава любимия спорт с невероятна разходка сред природата.

Сменят се изключително разнообразни и спиращи дъха пейзажи. Укрепва връзката кон-ездач. Разбира се, има я и сложната част, трудностите по терена, адреналина, силната емоция, но когато всичко е добре премерено, конете са подготвени и се натоварват равномерно и с почивки, удоволствието от ездата е взаимно. А преживяното и споделеното остават за цял живот.

Потърсете най-близката конна база до вас още сега - пълен списък можете да намерите тук.

Миряна Цветанова