Как да си майка на първокласник и да не откачиш

Предполагах, че училището и особено първи клас в живота на всяко дете е ужасно важно събитие, но не очаквах, че ще ми се налага като Робинзон всеки ден да нанасям резки „по оградата“:  

- на 20 септември си загуби буквара;

- На 30-и му откраднаха бутилката за вода;

- На 12 октомври се случи първия скандал със съученици;

- На 13-и не го взеха в кръжок по шах, защото нямаше бележка от лекаря;

- На 15 ноември пропусна учебните часове;

- На 19-и стоя гладен в училище;

- Сега има за домашно да нарисува малък дом – само така, без подробности.

Разбира се, за всичко това и аз съм виновна. Например, на 15 ноември трябваше да се сетя, че са разменени училищните смени, а също и не трябваше да купувам толкова модерно шише за вода. И с картинката на малкия дом може да се справим по-елегантно, не е кула, все пак...

Но имам още едно дете, а и ходя на работа. Затова, когато вечер седна да премислям как да изрежем от картон сини, зелени и червени квадрати с размер 1,5х1,5 см и да ги сложим в плик, който да прикрепим на задната корица на буквара (да не забравя да купя плик, който се побира там), просто слагам моя първокласник да ляга, пускам му да слуша приказка и сама хващам ножиците.

Но откъде през нощта да взема плик? 

В супера намирам прозрачен, през който шарените квадрати ще се виждат, и се заемам с изрязването. Слагам ги в плика, прикрепвам с телбод към буквара – получи се.

Утре ще рисуваме малък дом и едновременно с това ще приготвя сандвич „тюлен“ - ще увия парче сьомга в лист салата, ще ги мушна в питка и ще добавя малко крема сирене – всяко от тези действия е внимателно проследено от сина ми, той яде само домашна храна и отказва да се храни в стола.

Шише за вода вече нямаме, затова в раницата му ще сложа пластмасова бутилка с минерална вода. А, и буквара, с квадратчетата.

Трябва да уточня, че поначало първокласниците учат по 3-4 часа, затова се налага да прибера сина ми в 11.00, значи, едва ще успея да го заведа в училище, а дъщеря ми - на детска градина, ще прегледам работната си поща и отново ще се върна в училище.

Добре, че времето е хубаво и до училище отиваме с велосипеди, така че икономисвам време да шофирам в задръсването и да търся място за паркиране Важното е да не забравя каските - децата отказват да носят каски за безопасност, тъй като самите ние ги пренебрегваме.

А в училище нещо пак не е както трябва: сандвичът се е смачкал и натрошил, бутилката с минералната вода се е разляла върху панталоните му и те ще съхнат до четвъртия час, а квадратите в плика са се разсипали...

Учителката ме гледа съмнително: натрошен сандвич, мокра раница, пликът в буквара – смачкан, майка с каска – как може изобщо да ми поверяват дете?!

Отхвърлям малко работа, вземам детето и го водя в поликлиниката и после пак в училище, защото той обожава да играе на шах – наложи се да взема медицинска бележка, за да тренира този вид спорт!

Попълваме заявлението, направихме копие от свидетелството за раждане и отидохме пак в училище. Но оста на предното колело на моя велосипед се изви и рискувам да си счупя врата, докато се добера до гаража. В това състояние не можем да вземем дъщеричката ми от детска и да я заведем на танци.

После бързахме много, затова и се случват доста необичайни събития:

- ритам сламената табуретка и тя се чупи; 

- разливам лепило (300 мл); 

- одрасквам леко колата;

- удрям си главата във вратата на гаража.

„Виждаш ли колко е важно да носим каски“, казвам на сина ми.

С него понамазваме табуретката с остатъците от лепилото и бързаме за дъщеря ми и за танците, а там, както и предполагате, също има драми: забравили сме балетните обувки, пачката не ѝ става. А и аз имам тепърва да работя, но добре че е петък... Петък! Петкан спасява Робинзон!

Рита Басманова