Светла Иванова – една спокойна майка

Стана ни топло на душата от този текст на Светла Иванова - за изпитанията пред новите родители и как тя ги преодолява. Оценяваме и жеста, че известната певица ни го изпрати навръх рождения си ден 23 октомври.

Тя има не само талант на писател, но и ценен опит с отглеждането и възпитанието на двете си дечица Виктор и Стела, който споделя с вас:

Изпитанията на майчинството са всеки ден – бих отговорила в едно изречение.

Но за мен този ден започна от момента, в който разбрах, че ще имам бебе за първи път. Очаквах го. Питах. Четях. Ходих на училище за бъдещи родители. Но човек никога не е достатъчно подготвен за това пътешествие с начало и посока, но без край. Изкуството да бъдеш родител не е като никое друго. Променяш се и се учиш във всеки един етап, всеки нов ден. Но този път зависиш не само от личното си развитие, а и от това на детето.

Ако започна подробно да пиша за изпитанията, ще изглежда, че си противореча, защото при повече от едно дете в семейството те са различни. Едно е сигурно, че професия „майка“ е най-отговорната, най-мотивиращата, най-всеобхватна и трансформираща ежедневна работа. И трябва да я избереш осъзнато, да я приемеш сърцато, за да искаш да ѝ се отдадеш.

Бременността обаче е периодът, който е добре да използваш, за да въздействаш и да се подготвиш за онова, което ще ти се случи после. Защото всичко, което се случва в живота на майката още докато е бременна се отразява и на бебето. На мен лично йога много ми помогна за това пренастройване, за пренаталното общуване и възпитание, което понякога подценяваме, а не можем да си представим колко силно, важно и градивно може да бъде.

Още по време на първата ми бременност разбрах какво наистина искам да правя и как ще мога да го съчетавам с родителството. Стигнах до истинската си същност, която исках да покажа на децата си. Не да загърбвам личните си интереси и работата ми, която ме вълнува. Това би бил лош пример.

Но се научих да не проявявам егоизъм. Нищо, свързано с майчинството, не трябва да е компромис, а да идва от сърцето, за да е истинско.

Още през бременността осъзнах какво е да си родител и това осъзнаване ми помогна да не знам какво е следродилна депресия. Аз вече се бях променила.

Всички мои амбиции не са забравени, но семейството е на преден план. Бих искала да дам пример на децата ми, че щастието е в това да намериш какво обичаш да правиш и с кого да споделиш живота си и това е най-важното. Това е моята формула!

Научих се или поне се надявам, че не повтарям грешките на родителите си. Но това не ми пречи да допускам свои. И все пак. Някои основни неща:

Нищо насила! Разговори и взаимно разбиране. Това е в основата на общуването ни. Уважаване на мнението на всички. Споделяне. Разбира се, това е на един по-късен етап.

И не на последно място - не съм свръхамбициозна майка. Не избирам вместо тях. Моите родители навремето не ме записаха на балет и пиано. Трябваха ми толкова години, за да сбъдна тези мои мечти… Сега дъщеря ми ходи и на двете, но дори и веднъж ако беше казала, че не иска, нямаше да настоявам, защото вече знам какво ще ѝ причиня.

Сигурно мога да бъда още по-отдадена, по-спокойна и по-добра. Веднъж синът ми ми каза, че не съм като другите. Била съм „спокойна майка“. И това му харесва. Аз си знам колко ми е спокойно, когато го пускаме на зелено училище, когато дъщеря ми не иска да отиде на детска градина, когато някое от децата ми вдига температура или кашлицата му не преминава за два дни.

Но явно съм издържала най-голямото изпитание – да запазвам спокойствие. Сега остава да се науча да успея да го задържам. Всеки ден…