Как да загасим изблиците на детски гняв

Детето е като наше огледало, в което от страни понякога виждаме нежелан образ.
Ако таткото в пристъп на гняв, повиши тон, изрече: „Коя си ти, за да ми кажеш какво ще правя“, например и силно затръшне вратата след себе си, не се учудвайте, ако след време 7-годишният ви син повтори същата сцена, и дори докара интонацията на разгневения си родител.

Или пък, ако зад волана при всяка критична ситуация, езикът на възрастния се развързва, за да сипе ругатни по шофьори и пешеходци. Тези цветни изрази бързо влизат в устата на детето.

Може да сте забравили за неприятната случка, но повторението ѝ и изричането на тези думи от детето, няма как да ни ви я припомни.

Детето има право също да бъде гневно. Често има ситуации, които са причина жестоко да се разсърди. При малките изблиците са много яростни, защото възбудата им е мощна. А те не знаят как да се справят с гнева си. Затова е добре да научи ги научим или да дадем добър пример с нашето.

Ето съветите на детския психолог Галя Даскалова как родителите могат да постъпят, когато детето е ядосано.

1. Да го успокоят

Без да използват банални фрази като: „Не се ядосвай!, „Успокой се!“, е по-добре те са „преразкажат“ пред детето със свои думи цялата ситуация, която е довела до изблика му на гняв. Така те ще му дадат време да се успокои, ще му окажат подкрепа и съчувствие. Ще признаят, че ситуацията наистина си е за яд , но ... ще му дават идея какво е добре да направи.
„Боряна наистина счупи любимата ти кукла, може и да е случайно, защото е по-непохватна от теб. Не сега заедно ще я ремонтираме?"

2. Да го научат да разпознава и назовава емоциите си

Малкото дете лесно избухва, а се успокоява много по- трудно. Затова, още щом сложи ръце на кръста на буквата „Ф“ , или брадичката му почне да трепери, или пък събере вежди – помагайте.
Разкажете му какво се случва с него и го накарайте и то да ви каже какво изпитва. Подканяйте го да говори. Кажете му: „Да, ти си ядосан, защото...“ или пък: „Сърдит си, защото..."

3. Да сложат граници

Ако след като сте проявили съчувствие и сте се опитали да помогнете, капризите и тръшкането продължи, бъдете категорични – сложете граница.
Понякога е нужна твърдост, а не отлагане и кандърдисване „Хайде днес да е така, пък утре – ще видим“.

Защо детето може грешно да разчете вашето съчувствие. Може да го приеме за мекушавост и да пробва докъде може да стигна вашето търпение и да продължи с капризите и провокациите.

Ако ние сме избухливи родители, които крещят и посягат, няма как да искаме от детето си да бъде спокойно, овладяно и премерено същество.

Веселина Мончeва