Прословутото „Няма пък!“ или кризата при 3-годишните

Защо възниква, как да я разпознаем и преодолеем

Стремежът към самостоятелност и независимост се проявява рязко при 3-годишните деца, снимка: Guliver / iStock

Вашето мило и спокойно детенце изведнъж се превръща в крещящ деспот, който отрича всичко? „Това е напълно нормално, просто е пореден етап от развитието“, успокояват психолози.

Защо се появава т.нар. криза на 3-годишните, как да помогнем на детето и правилно да я преодолеем обяснява психологът Светлана Садовникова пред letidor.ru

Главната причина за появата на кризисно поведение при малкото дете е стремежът към независимост и себеуважение, проверка на собствените възможности и на чувства.

Когато наближи 3 години, детето започва да осъзнава, че е самостоятелна личност и се справя и без родителска помощ. В тази възраст малкото разбира, че може да върви и яде, да се облича, мие и да си влиза в стаята без тате и мама, затова все по-често чуваме от него „Не искам“ и „Аз мога сам“.

Детската самоуверенност му диктува, че може да прави и решава всичко само. Обаче нещо все не се получава: връзките се заплитат, копчетата не се закопчават, завивките стават на топка...

Осъзнавайки своето безсилие или срещайки неразбиране от страна на големите, у детето се взривява бурен фойерверк от емоции. Именно затова свързваме 3-годишната възраст с крясъци, сълзи, истерия... Но в този период се калява психиката, затова е много важен.

Преходът към следващата стъпка от самоусъвършенстването дава на детето нов жизнен опит и осъзнаване на собствената значимост, развива познавателната активност, настойчивост, самостоятелност, изработва сила на волята и гордост от собствените достижения.

По какво ще познаете, че кризата е настъпила?

Не е задължително тя да възникне точно на 3 години. Кризата може да се прояви от 2,5 до 4-годишна възраст и да протече различно: у някои деца е ярко изразена, при други е спокойна. Това зависи от емоционалните особености и характера на детенцето, а също и от търпението и правилното поведение на родителите: без излишни ограничения, забрани и прекалена грижовност и закрила. 

Негативизъм

Детето не просто не слуша възрастните, а се стреми да направи всичко наопаки само, защото сте му казали така. То вече се смята за голямо и затова прави само това, което то иска, отказва всичко, което някой друг предложи. "Не!" и „Няма!" са първите му реакции на всичко.

Упорство

Детето продължава да се инати и да иска и прави само това, което си е намислило. И даже ако в процеса на конфликта то разбира колко безпредметни и безсмислени са действията и реакциите му, не иска да отстъпи от първоначалното си решение. "Аз искам така!“ - настоява на своето за всичко.

Инат

Тази черта се проявява в нежеланието да се подчинява на всички правила и норми, наложени от родителите, започвайки от сутрешния тоалет и завършвайки със съня. Детето не иска да си мие ръцете и зъбите, да го държат за ръка, да му обличат жилетка, да яде каша, да поздравява и т.н. Защо? "Защото така!“ е единственият му отговор на всичките ви въпроси.

Стремеж към самостоятелност

Детето иска да направи всичко само, даже това, което никога преди не е правило. Няма значение какво е то: да направи чай, да помпа гумите на колелото...

По тази причина своеволната възраст е доста опасна – такива „подвизи“ е желателно да се държат под контрол, защото никога не се знае докъде може да доведе тази проверка на собствените възможности и любознателност. "Мога сам!“, упорства ли, упорства то.

Стремеж да подчини околните (протест, деспотизъм)

Тропане с крак, сълзи и викове - всички подобни екшъни, които малкото ви устройва, са с една цел: за да ви принудят да направите така, както иска то. „Казах!“ - ще се изненадате, когато чуете тази фраза за първи път, но тя е особено разпространена сред малките манипулатори.

Ако детето чувства, че не се съобразяват с неговото мнение, то се бунтува против предишните отношения и се сърди и кара с родителите си. „Аз към главният!“– хлапето чупи играчки, къса книжки, тиранизира по-малките деца и иска вниманието само за себе си.

Как да потушите бурята?

Опитайте да се справите с кризата на 3-годишната възраст с минимални загуби на нерви. Како запазвате търпение и оказвате подкрепа на детето си. Бъдете наясно, че на него му е още по-тежко, отколкото на вас, защото то невинаги може да разбере и обясни какво се случва с него. 

Спокойствие

Главното, което трябва да усвоят родителите, е принципът на Карлсон: „Спокойствие, само спокойствие...". Помнете, че детето действа в конкретна ситуация и това не значи, че то не ви обича или иска да ви нарани или злепостави. Не се поддавайте на неговите провокации, не реагирайте на проявите на емоции с негодувание и истерии – подобно поведение няма да доведе до уталожване на емоциите.

Положително отношение

Снимка: Guliver / iStock

На детето често му се струва, че не го обичат, защото не му се подчиняват. Освен това, то не различава отношението към неговата личност от отношението към неговите постъпки. Затова е нужно възрастните да обяснят на малкото, че е направило нещо неправилно, но го обичате и постъпката му няма нищо общо с вашата любов към него.

Натрупване на собствен опит

Дайте възможност на хлапето да прояви самостоятелност и възможност да натрупа собствен опит. Нека прави всичко, каквото може: да заплита връзките на обувките, да цапа блузката си, докато рисува, да разлива вода, докато полива цветята. Важно е да го подкрепяте, да се обръщате към него с молба, да го хвалите и поощрявате. Ако уважавате неговите постъпки и решения, детето спокойно ще се обръща към вас за помощ, когато тя наистина му е необходима.

Не сравнявайте

Много родители правят грешката да сравняват своето с другите деца. Чувството за конкуренция на тази възраст е още неразвита и може детето ви да се обиди от думите ви и да изпита неприязън към другото, „доброто“ момченце или момиченце. Сравнявайте собствените постижения на детето – какво не е могло да прави доскоро и какво вече е научило.

Право на избор

Често му предлагайте варианти, а не категорични наставления: нека избира дрехите си за детската градина измежду два комплекта или това какво да яде между две ястия, да определи мястото за разходка сред вариантите, които предложите. Питайте го какво иска и подчертавайте, че то само е решило така. Не е важно дали яде супата с вилица или хвърля играчки на детската площадка, важното е, че то само е решило така. Нека от малко се учи да взема решения и да отговаря за тях.

Бъдете гъвкави

Да се карате на детето никога не е добра идея, а има и случаи, в които това е просто недопустимо, например да допускате да се разразяват скандали на обществени местах. Уталожете гнева си и отведете детето оттам, където има „публика“, но не, за да му се скарате едно хубаво, а за да отклоните вниманието му към нещо друго. Проявявайте гъвкавост в отношенията си с него, за да го успокоявате, и не се нахвърляйте с упреци, а обяснете, че сте се почувствали обидени и разстроени от неговото неприемливо поведение.

Гордост от собствените успехи

Кризата на 3-годишната възраст води със себе си нови възприятия за собствената личност. Осъзнаването на детето, че то има с какво да се гордее, е много важно. Затова подчертавайте пред него собствените му постижения при всяка възможност: само се е измило, сресало, прибрало играчките, помогнало, закусило и т.н.

Марина Атанасова

Коментари
Последни видеа