5-годишното с игри моделира света

Играли ли сте 6 пъти Рапунцел – едно след друго? Искате ли? Елате у нас, моля ви. Вие ще сте Рапунцел или злата мащеха, а 5-годишният ми син – винаги ще е принцът-спасител.
Чудя се защо детето на съседите спи от 2 до 4 и не идва да ме спаси. Готова съм да организирам импровизирано детско парти и да събера малчуганите от блока, за да се включат в „пиесата“.

Чудя се какво да измисля, за да не чуя за пореден път: „А ти сега ще си Рапунцел“ и да играем отново сцената.
Ако до 3-4 години детето играе само и се забавлява по-добре без компанията на връстниците си, на 5-6 е готово за групови игри. И, ако няма под ръка приятели, нищо чудно, че използва вас.

Не му отказвайте

Вгледайте се и се вслушайте в игрите, които то измисля. За него те са важна дейност, а за вас често са ключ към неговия свят и проблеми, за които хлапето не знае как да говори. Може да чуете дъщеря си как приказва на куклата: „Ето, изяж си супата. Знам, че е гадна, но е много полезна. След това ще седнеш на гърнето и веднага в леглото. Няма да те накажа, защото знам, че днес не си гладна.“
И първото, което ще установите е, че детето не копира вашите думи, нито тези на учителката в детската градина. Не имитира едно към едно, това, което е преживяло, а пише свой сценарий, преработва и доста видоизменя случилото се. Психолозите наричат това „сън в будно състояние“.

Вероятно преди време хлапето е имало „среща“ със супа и е възникнал конфликт, може би дори е било наказано. В своята игра обаче то дава много по-мило решение отколкото е срещнало в реалния живот. По този начин то не само бяга от неприятната случка, но и я смила и приспособява към себе си, така че да не го нарани. А вие може да научите за много ситуации в детската градина или за конфликти на площадката пред блока, за които вашето дете не ви е разказало.

Игрите могат да ви подскажат и къде да търсите решение. Или пък да разкрият проблем, който го буди през нощта или го прави неспокоен в дадена ситуация.

Наблюдавайте го

Детето вече измисля игри, ръководи ги и има свой сценарий. И включва другите, като им определя „роля“. Тази игра има правила и всеки от групата ги следва – така хлапето се вписва в отбора, постепенно гради разбирателство, сътрудничество – все дейности, които може деликатно да подпомогнете и да насочите, без да влизате в централната роля. Изпълнявайте само това, което ви е отредено – в случая ролята на Рапунцел.

Във всяка ситуация вашият малък герой ще трябва да търси решение, как да се справи с трудна ситуация, как да поиска или да откаже помощ или съвет и сам да намери път към общо решение и действие.

Снимка: Shutterstock

За него играта е първата проба и урок как един ден ще се справи с отхвърлянето, обидата, разочарованието. Ще може ли да понесе и как ще приеме поражението ... лакмус за бъдещия характер, който той гради и изпробва в играта.

Играчките

Ако купите на 5-годишното дете Лего за 7-12 годишни, най-вероятно ще го сглобява таткото и ще си играе сам. Малчуганът ще пробва 1-2 пъти да направи междузвездния кораб и като не успее, ще се ядоса. Таткото веднъж ще му покаже, веднъж ще го сглоби заедно с него, после ще започне да го поправя и да се ядосва защо не е спазва реда на сглобките. И всеки път ще му „показва“, че греши и, че не може да се справи.

Докато накрая детето ще ревне и ще хвърли частите с репликата: „Аз нищо не мога“. Грешката не е негова, а във вас. Не купувайте играчки, които искат умения, които то все още няма.

На тази възраст децата действително обичат да сглобяват, да правят нещо с ръце, да моделират. Купете пластелин, суралин и всичко, с което може да правят фигурки. Още по-добре да не залагате на готови подаръци, а да си ги направите.

Снимка: Юлия Кадийска
Кутии от опаковки

Кашони, опаковки, цветни хартии, разтегателна, опаковъчна – може и да са използвани веднъж. Какво от това. Те могат да се превърнат в материал за строителство на замък или ... каквото фантазията ви роди.
Кашонът от новата прахосмукачка може да се превърне във ферари. И с малко помощ, детето ще го измисли и ще го „конструира“ само. След това ще се забавлява и ще играе повече отколкото с някоя играчка от магазина.

Използвайте безкрайната му енергия

Щом накарате хлапето да си прибере играчките в кашона, може да срещнете съпротива. Ако обаче предложите количките да влязат в „гаража“ (кашон №1) , кубчетата - в „работилницата“ (кашон №2), Миньоните – при най-злостния злодей на всички времена (кашон №4), стаята ще е подредена и вие лесно ще я почистите.

Превърнете досадните домакински задължения в игра и ще си имате верен помощник. Пуснете въображението си в работа - нека четката за прах е специално „оръжие“ срещу микроби, парцалът да стане „заличител“ и ... така според приказките, които четете и любимите филми на детето.

Ще го видите с безкраен ентусиазъм да вади прането от люка на „космическия кораб“ и да го реди на простора. Ще хване четката и ще иска да измие пода (колкото и вода да разплиска наоколо) или ще вземе от ръцете ви парцала, за да избърше прах ...

Не го спирайте, с думите: „Още си малък“. „Няма да се справиш“ или „Това не е работа за теб“ . Не го отказвайте с куп забележки или защото не е успял да направи едно или друго както (според вас) трябва. Много по-добре е да му дадете работа, която може да върши и, която отговаря на възрастта му. А такава винаги има. И дори да не я свърши на 100 процента перфектно, го похвалете. Важно е да се включва в домашните задължения и да се чувства част от семейството – със свои лични задължения и личен принос.

Мона Василева