Работещи съвети за родители на тийнейджъри

Малки деца, малки проблеми, големи деца, големи проблеми…

Когато детето или децата станат тийнейджъри осъзнавате колко истина има в тези думи.

И понякога дори ви се иска да се завиете с одеялото през глава, за да изчакате на тъмно и тихо да отмине този период.

Рано или късно всеки родител на тийнейджър се сблъсква с казуса, наречен „общуване“. Или по-конкретно i липсата на нормално общуване.

Което е и най-честата причина за разминаването между деца и родители, за отдалечаването, за неразбирането и за още куп други проблеми.

Има обаче начин общуването да се случи. При това по лесен и приятен начин и за двете страни. Дори да носи и ползи. Ето как!

Снимка: Shutterstock

Да се научим да разговаряме

Това е първото и най-важното, което трябва да започнете да правите, още щом детето ви стъпи с единия крак в юношеството. Когато е вече и с двата, трябва да сте усвоили диалога, за да не пострадат отношенията ви.

Какво представлява това на практика?

Да разговаряме далеч не означава единият да води безкраен монолог на някаква тема, а другият или да не чува, или да се гневи на всяка изречена дума.

Да бъдеш родител не е никак лесно и никой не е обещавал това. Всички се учим в движение, но важното е да не правим груби грешки.

Е, липсата на диалог е първата груба грешка, когато децата влязат в тази трудна възраст.

В юношеството те имат нужда не от командир или критик, а от приятел, съветник и съюзник, на когото могат да разчитат.

Вместо да влизате в конфронтации, бъдете човекът, на когото те ще се доверят.

И не затваряйте тийнейджъра в клетка – в буквалния и преносния смисъл.

Това не е полезно за него, а и той би го възприел като посегателство над автономността му. И общуването е първото, което ще пострада в такава ситуация.

Подкрепяйте детето, дори когато виждате, че пада, удря се, греши. Опитайте да му покажете къде греши, за да може да продължи напред, а не го укорявайте за грешката.

Покажете му, че вярвате в него и му дайте свобода, подчертавайки, че сте сигурни в неговата отговорност. Когато знае това, тийнейджърът сам ще се стреми към отговорност.

Да, на родителския мониторинг

Какво означава това?

Родителският мониторинг е контрол от страна на мама и татко върху поведението и действията на детето им.

Това обаче не означава да направлявате всяка негова стъпка и да го следите постоянно. Така само го дразните и провокирате.

Детето има нужда да преживее всички етапи от своя растеж. А за да се случи това, то трябва да има и известна независимост.

Ако успеете да спечелите неговото доверие, тийнейджърът ще споделя с вас не само къде и с кого отива, но и тревогите и притесненията си, страховете и евентуалните изкушения. Така ще знаете какво се случва с него, без да се налага да го следите.

Бъдете дипломатични и малко хитри, но честни, в отношенията си, за да спечелите доверието на децата си. Това ще бъде полезно и за двете страни.

Искреност на всяка цена

Колкото по-честни сте с тийнейджърите, толкова по-голям шанс има да развиете добри взаимоотношения и най-вече да формирате доверие помежду си.

Така ще избегнете редица сложни ситуации или критични моменти, каквито може да се случат, ако детето изпита нужда да излъже – тъй като и вие не сте били съвсем искрени с него.

И внимавайте много с присъствието си в света на порастващото дете. Не бъдете натрапници, защото и това дразни.

Останете близо до него и бъдете готови да се притечете на помощ – със съвет или протегната ръка, когато ви потърси. Но не висете постоянно над главата на тийнейджъра и не го засипвайте със съвети и поуки, които той надали чува.

Винаги бъдете искрени и ясни, дайте няколко ясни и кратки правила, променете ги, ако е необходимо, но не заемайте твърда и инатлива позиция и не прибягвайте до наказания – от тях няма полза.

Добре е да накарате детето да разсъждава над различни житейски ситуации, които биха му помогнали и в реалния живот, ако случайно се сблъска или попадне в нещо подобно.

Научете се и да четете мислите на тийнейджъра, защото в тази възраст децата стават много добри в прикриването на тревогите. А понякога имат нужда от подкрепа, за да не изпаднат в депресия или да спрат да вярват в себе си.

Затова е важно да умеете да четете по настроенията, жестовете, дребните детайли в поведението им.

Снимка: Shutterstock

Бъдете търпеливи

Юношеството е тест не само за тийнейджърите, но и за родителите.

Ще бъдете подложени на най-различни изпитания, няма какво да се лъжем.

Важното е не да оцелеете – оцелява се, а да преминете през този период без тежки сътресения, които да сломят психиката на детето, да ви обременят като родители и да разрушат добрите ви взаимоотношения.

Когато децата ви се чувстват безпомощни, помогнете им да се справят и извлекат ползите от подобни моменти.

А когато са щастливи и летят над земята, не бързайте да ги сваляте долу, а им позволете да изживеят радостта си.

На гнева, отвърнете с търпение и разбиране, защото те не мислят наистина това, което казват в момента.

Това е ключово, за да не скъсате фините нишки между вас.

Какво да правите и какво да избягвате

Не бързайте да задоволявате всяко искане на тийнейджъра, защото така рискувате да превърнете отношенията ви в материални и да влезете в порочен кръг, който не носи никому ползи.

По-правилно е детето да получи желаното, едва след като положи някакво старание или постигне нещо конкретно. Заедно обсъдете какво да бъде то, а не го поставяйте пред свършен факт, тъй като така го притискате.

Търсенето на компромис, когато попаднете във вихъра на тежък спор, е желателно. Дайте свобода, но се уверете, че тя ще е безопасна за детето.

И не преувеличавайте, когато нещо не е станало както сте очаквали. Няма нищо страшно, ако детето получи на теста 2 и светът няма да се срине с това. Така че не унижавайте тийнейджъра за грешката, а опитайте да му помогнете да я поправи.

По материали от Mamma sto bene