Защо тийнейджърите стават агресивни

Терминът агресивност, от латински adgredior, означаващ „да се приближи“, но също така и да атакува, обвинява или предприема.

Тези две противоположни значения може да се разкрият в поведение, което се проявява с насилствени действия и реакции спрямо някого или нещо, с цел задоволяване на някаква първична нужда. Но може да означава и тласък към постигане на целта и преодоляване на препятствие, като в този случай е с положителен ефект.

Как да се справим с проблемите на юношеството

В този период от растежа агресията е от съществено значение за осъзнаване способностите на детето да се самоопределя като личност. Това му позволява да демонстрира характер и да постигне целта си, което му носи и удовлетворение: в училище, при полагане на изпит, в спортно състезание...

От друга страна, този тип поведение върви и с множество негативни последици, които понякога може да доведат до сериозна опасност.

Такъв е случаят с тормоза, насилието над връстници, груповото изнасилване и всички видове действия от девиантно естество.

Снимка: Shutterstock

Коя е причината за агресията

Тийнейджърът често влиза в конфликт с възрастни и връстници. Да се ​​наложи и утвърди, за него означава „да съществува“, но също така и да прояви дълбоко безпокойство, изразявайки екзистенциална криза, която може да се изроди в асоциалност.

Много от изразите на агресията, прилагани в групови ситуации: подигравки, психологическо насилие, различни форми на тормоз, опасно предизвикателство, жестокост към животни, нарушаване на социалните норми и сексуално насилие изразяват именно нуждата на децата да бъдат изслушвани и разбирани.

Това обикновено се генерира от липсата или недостатъчната намеса на родителите или институциите.

Агресия в семейството

Насилието, което е било видяно или претърпяно в рамките на семейството, много често повлиява на поведението на тийнейджъра. Гневът, който се проявява във взаимоотношенията, е показателен за подобно негативно развитие.

Детето, което расте в насилствена среда, придобива същия модел на поведение, тъй като го приема като единствен нормален. Често обаче, отвъд девиантния семеен контекст, юношите възприемат и друго поведение, което надхвърля видяното и ги подтиква към още по-опасна агресия, която те не успяват да овладеят.

Снимка: Shutterstock

Какво да направите

Никой не е обещавал, че да бъдете родители, ще е лесно. Още по-трудно е да разберете понякога децата, особено когато навлязат в тази трудна възраст.

Често смисълът на действията им е напълно лишен от логика от гледна точка на възрастния, който познава живота далеч по-добре. Но най-голямата грешка, която може да направите в такава ситуация, е да подцените проблемите или да си затваряте очите за тях.

Ако усетите, че не успявате сами да се справите, потърсете специализирана помощ – в това няма нищо срамно. Външната намеса понякога е далеч по-ефективна, отколкото разговорите в семейството.

В някои случаи трансгресивното поведение на детето показва и болезнената му необходимост да привлече вниманието към себе си. Получава се, когато родителите са прекалено ангажирани в работата си и то не получава нужния контакт.

От друга страна, подобно поведение често се случва в ситуации на социално и икономическо благополучие. Такива деца бързо се отегчават и единственият начин да се справят с безинтересната реалност е да престъпят или направят нещо непозволено.

Налагането на строги правила не е полезно в подобни ситуации. Реално те не определят здравословни граници, а подтикват тийнейджъра да извърши нещо неразумно. Правила обаче трябва да има, макар и малко. Те не трябва да са прекалено ограничаващи и да бъдат създадени заедно, след разговор с детето. Така то няма да се почувства лично засегнато. И да бъдат ясни и конкретни, за да не среща то затруднения в изпълнението им.

По материали от Pianeta Mamma