Емоционална интелигентност за щастливи и успели деца

И как да я възпитаме у малките

Снимка: Shutterstock

Често чуваме да се говори за емоционалната интелигентност и нуждата като родители да я развиваме децата си. Малко от нас разбират какво точно е емоционалната интелигентност и разликата между нея и интелигентността, която цял живот сме развивали. Коефициентът на интелигентност измерва академичните знания и умения, докато ЕИ (емоционалната интелигентност) измерва способността да взаимодействаме с другите хора. Затова я наричат освен емоционална интелигентност и социална.

Хора с висок коефициент на интелигентност невинаги имат социална такава и може да им липсват умения, за да бъдат успешни, поради липсата на емоционална интелигентност. С други думи, емоционалната интелигентност може да бъде определена като възможността на всеки от нас да разпознае, разбере и управлява емоциите, които изпитва.

За какво е нужна емоционалната интелигентност? Според водещият световен психолог и автор Даниел Големан – емоционалната интелигентност е по-важен фактор за успех в живота, отколкото е коефициентът на интелигентност.

Това е така, защото живеем, работим и взаимодействаме с други хора. Именно емоционалната интелигентност е в основата на успешната комуникация. Тя включва емпатия и разбиране, възможност за водене на преговори, приемане на различна гледна точка, развиването на ясни модели на мислене и изразяване на себе си и чувствата си.

Например Лора, която е на 4 години, дава куклата на дете с аутизъм, защото забелязва, че останалите деца странят от него. Широко се приема, че меки умения като емпатия и наблюдателност (което Лора е направила без да осъзнава), оказват влияние на друг етап в живота върху хората около нас. Например на това как хората се чувстват и отговарят на своя ръководител. Ако се чувстват оценени, чути и обгрижени – те се ангажират и мотивират да постигнат и да надскочат целите, определени от ръководството.

Голямото лидерство, всъщност е служене: откликване с емпатия и подпомагане на екипа да се развива и успее.

Както при коефициента на интелигентност, така и при емоционалната интелигентност резултат 100 се счита за среден; 115 е страхотен, но 85 показва, че има предизвикателства. Разликата обаче е, че коефициента на интелигентност основно се базира на математика, докато емоционалната интелигентност се базира на множество взаимосвързани предпоставки като емоционална грамотност, съпричастност, вътрешна мотивация и индивидуалното отреагира на емоциите.

Влияе се и от външни фактори като напрежение, стрес, семейна среда, отношения в семейството, детската градина и училище. Тази комплексност често пъти парализира нас, родителите, оставяйки ни без идея откъде да започнем. Хубавото е, че съществуват прости стъпки, които могат да се прилагат от ранна възраст.

1. Да научим детето си да разпознава различните емоции, да забелязва изражението на лицето и да може да разбере значението им. Това е важно за емоционалното развитие на всяко дете и по-късно в живота ще помогне в преценката на хората около тях въз основа поведението им. Разкривайки богатата гама от съществуващи чувства ще помогне на децата да разбират самите себе си по-добре и да действат адекватно спрямо емоциите си.

Най-простият начин за практикуване е родителят да прави различни „муцунки“ и детето да ги повтаря. Освен полезно, това е и една забавна и сближаваща игра. В последствие може да се ползват картинки от интернет или дори специални комплекти с различни емоции.

2. Втората стъпка е след като детето разпознава различните емоции  те да бъдат обвързани с чувства. Да помогнем на детето да се научи да описва дадена емоция. Например: „Лора е ядосана, сега тя изпитва гняв.

На по-късен етап може да се добави обяснение: „Гневът е много силно чувство, което може да накара Лора да удари някой. Тя е ядосана, защото не ѝ дават да яде сладолед преди вечеря, а не нея безкрайно много ѝ се иска.“ С богат емоционален речник децата могат да разберат своите емоции и това ще бъде и отправната им точка за разбирането на емоциите на хората около тях и по-ефективното и успешно взаимодействие с цел постигане на лично благополучие и успех.

3. Най-важното за нас като родители е да научим децата си да разграничават емоциите от реакциите. По-често не можем да повлияем на емоциите, които ни връхлитат в определени ситуации, но имаме контрол върху реакциите си.

Това е есенцията на емоционалната интелигентност, да научим децата си, че те имат контрол върху реакциите си. И, че емоциите не може да контролираме, но можем да избираме какво да направим. Един от начин това да се тренира е под формата на игра. Този тип игри (без значение дали са дигитални или на живо) най-често са ролеви игри от трето лице, за да може детето да се абстрахира от собствените си чувства.

Например: Лора строи кула от кубчета и малката ѝ сестричка я бута. Как ще реагира Лора:

1. Ще бутне сестричката си; 2. Ще построи кулата отново. Целта е детето да разграничи как някой се чувства и да разбере последствията от всякакъв вид реакции. Често пъти деца като Лора, ще бутнат по-малките в яда си, без да си дават сметка какво това ще провокира. Затова фокусът е не само да се тренират децата да не бутат или удрят, но и да знаят ако го направят какви последствия ще има за тях и за другите. Колкото повече пъти една ситуация бива отработвана в сигурната среда на играта, толкова по-лесно уменията, придобити в нея ще бъдат пренесени в реалността на детето.

Емоционалната интелигентност е единственият, най-добър предсказател на представянето на децата в детската градина, работното място и в живота. Тя е и най-силният двигател за лидерството и лични постижения. Затова е ценен инструмент за нас родителите, които да предоставим на децата си. с увеличаването на ефективното използване на емоционалната интелигентност, ще увеличим способността на децата си да развиват по-солидни и отворени отношения, както с нас като родители, така и в собствената си среда.

Това, от своя страна, ще подобрява и увеличава самочувствието на децата, както и усещането им за личност. Затова никога не е късно, не е и трудно да започнем, а усилието, което ще положим ще бъде многократно възнаградено.

Авторът на текста Яна Аврамова е майка на две деца; основател на PlayCraft (www.playcraft.co) – компания, развиваща емоционалната интелигентност у деца 3-5+ чрез игра. Тя е автор на Трансформика Коучинг Карти (www.transformika.org) – инструмент за личностно и групово развитие. Освен това е и дипломиран Life & Executive Coach и Директор Лектори на Софийската Коучинг Съпорт Група (http://sofia.coaching-in-bulgaria.com).

Софийската Коучинг Съпорт Група е създадена по замисъл и инициатива на Нобъл Манхатън и е част от групите, които се организират по целия свят. Групата провежда всяка първа сряда на месеца интерактивни срещи с разнообразни гост-лектори от различни браншове, както и разнообразие от коучинг сесии. Срещите са отворени за всеки и целят да поднасят теми и предизвикателства, свързани с личното и професионално развитие на членовете и гостите на групата.

Коментари
Последни видеа