6 неща, които плашат младата майка

Много са страховете на младата майка. И като че всички те се засилват след раждането на детето и са свързани с него.

Ето най-честите:

1. Къщата е ужасно мръсна

Преди идването на бебето, вашата къща ви е изглеждала чисто и безопасно място. Минавате редовно с прахосмукачка, миете подовете... Внезапно установявате обаче, че въпреки това, къщата бъка от опасни микроби, остри предмети и всякакви дребни неща, които лесно могат да бъдат погълнати от бебето.

Част от тези предмети (заедно с микробите!) влизат директно в устата на бебето, защото то пълзи, пипа и ближе. Така то изучава света. Всеки начетен родител, е наясно с теорията на Фройд за оралния стадий на развитие, чрез който бебето проучва света около себе си.

Все пак не е съгласен да гледа как бебето проверява какъв е вкусът на кучешката опашка. Още повече, когато е отказало да яде ароматното пюре от броколи на обяд.
Оказва се, че походът на детето е правилен, а не нашият. Поне, според микробиоложката Мери Рюбуш, авторка на книгата Why Dirt Is Good („Защо мръсното е полезно“). Тя е убедена, че опитът на бебето да оближе всичко, му помага да изработи имунен отговор, закалява го и дори може да го предпази от автоимунни заболявания.

Снимка: Guliver / iStock

Така че, ако в устата на детето е попаднало нещо, което не сте изварили и дезинфектирали, се успокойте.

2. Няма да пропълзи, да проходи и кога ще махнем памперса

Това е поредната безсмислена тревога на младата майка. Един от най-опасните начини да тероризира себе си е като сравнява детето си с някакви норми или с негови връстници – дали е наддало точно колкото трябва, на колко месеца е пробило първото зъбче, яде ли вече каша или упорито отказва ...

Сякаш между родителите има негласно съревнование.
„Пък моето дете вече пълзи. А вашето, може ли?“ „Ние имаме вече 2 зъба!“ - все поводи за гордост, но и за сравнение.
Откажете се да ги слушате и не вземайте участие в такива разговори, които ви натоварват излишно.

3. Ще го разглезим, ще свикне да е все на ръце
Успокойте се. Няма дете, което щом порасне достатъчно, да предпочита родителите да го носят на ръце, нали?
Тези, които искат още от пелени бебето им да е „по-самостоятелно“, трябва да са наясно, че не е добра идея да го оставят да плаче с часове и „да се справя“ с негативните си емоции.

Британският психотерапевт Сю Герхард в книгата си „Как любовта формира мозъка на детето“, разказва за опасностите от този подход. Неотзивчивият родител, който взема бебето в ръце само, за да го нахрани и да го преоблече, нанася щета на емоционалното му развитие.

Тези деца не изразяват своята радост, а лявото полукълбо на мозъка им е по-недоразвито. И, ако са стояли в кошарката си като малки, като порастнат се справят по-трудно с когнитивни задачи.
ака че, когато гушкаме бебето и го разхождаме на ръце из къщата, ние се грижим и за интелектуалното му израстване и здраве. В истинския смисъл на думата то е в нашите ръце.

4. Всичко правя не както трябва
Бебето налага куп занимания, които са нови за неопинтана майка. И тя не винаги може да се справи от първия път – да го изкъпе в коритото, бързо да смени памперса, да почисти крустите от косичката ...
И в един момент я обзема вцепеняващата мисъл: „А дали всичко, което правя, е правилно? Май не мога да се справям?“

Подобна мисъл може да я прати в интернет, за да сърфира с часове и да търси отговор в сайтовете. Когато свърши, ще се притеснява поне за 3 неизличими диагнози, защото   „е разпознала“ симптомите им и у своето бебе, и ще иска да му купи 4 нови марки дрехи, които са силно препоръчвани ...

Ние сме уникално поколение родители. Ние не само нямаме доверие в себе си, но сме склонни да се доверим на „специалисти“ в интернет.
А деца е имало много преди ерата на интернета. И всяка майка е успявала и да изкъпе и да среше бебето си. Правилно. А и да не е съвсем по съвременните инструкции, това въобще не е въпрос на живот и на смърт.

5. Ужас. Бебето има колики
Понеже бебето е странно същество, при него има и странни пристъпи на плач, който не стихва.
Когато никой не може да обясни, защо бебето плаче в продължение на 3 часа, му слагат диагноза „колики“. И всеки се чувства длъжен да препоръчва всевъзможни средства за успокоение, прилагани от времето на баба му. Повечето от тях неефективни.

Днес се препоръчват по-комплексни подходи.
Така че се успокойте. Докато решите дали и какви мерки да вземете, този период преминава от самосебе си.

6. Не съм подготвена да си играя с детето

Колкото и да ви се вижда странно, в началните години не е нужно да сте специалист-аниматор, за да забавлявате детето. Всичко, от което то се нуждае – сте вие.
Дори да сте в лошо настроение. И дори да сте учили да играете на „ку-ку“ от книжките, пак ще се справите.

Вашият глас, вашият аромат, вашите забавни коментари, с които се опитвате да напъхате детето в ританките, то възприема прекрасно и страшно се забавлява.
Така че, бедете горда и се успокойте. Вие се справяте отлично.

Източник: chips-journal.ru, адаптация Мона Василева