Викате, крещите - проблемът не е в детето

Навярно никак не обичате да крещите на децата, но понякога нищо друго не помага! Избухвате, навиквате се едно хубавичко, и после се чувствате виновни.

Най-обидното е, че обикновено проблемът не е в хлапетата – че не са слушали или че са направили беля, а защото вие сте имали лош ден. Възможно ли е да престанете да крещите и как да запазвате хладнокръвие, дори и в най-трудни моменти? Ето това е тайната, която разкрива letidor.ru.

Тайната е в състраданието

В състраданието към детето ви, разбира се, но започнете със състрадание към себе си. Не можете да бъдете нежни и мили с малките, когато сте под стрес, когато не се чувствате добре, когато си мислите, че сте опустошени. След като се съвземете и съберете мислите си, ще бъдете в състояние да общувате по-конструктивно с децата – без викове.

Когато усетите, че сте прекалено раздразнителни, не обвинявайте никого – всички имаме трудни дни. Представете си, че вашето напрежение е като червената лампичка, която започва да свети на таблото на автомобила, когато има някакъв проблем. Тогава можете да направите няколко неща:

1. Да започнете да контролирате още повече поведението на детето, даже ако това само ще увеличи вашите главоболия и ще ви накара да си изливате яда с крясъци;

2. Да си "посипете главата с пепел", защото не се справяте добре с възпитанието. Това ще ви накара да намалите децибелите за известно време;

3. Да опитате да се разсеете, за да „заглушите“ неприятното чувство, което се надига у вас. След време обаче то пак ще ви накара да се чувствате виновни и ще добави към неприятностите ви;

4. Да осъзнаете, че тази "червена лампичка" е възможност да проверите какво можете да направите, за да си възвърнете спокойната нагласа и да започнете отново да общувате нормално.

Очевидно правилният отговор е „4“ – от него става ясно, че раздразнението ви сигнализира да се заемете със собственото си възстановяване.

Ако не вземете веднага мерки да се успокоите, вероятно не след дълго ще се разкайвате за реакциите си.

В трудни моменти, когато се почувствате раздразнени и напрегнати:

1. Оставете всичко настрани и за известно време просто постойте, без да правите нищо. Вдишвайте, издишвайте бавно и дълбоко, напомнете си, че няма никаква спешна задача и ситуация, която да ви тормози. След като си възвърнете трезвия поглед към света, емоциите ще престанат да ви надвиват и ще можете да вземате верни решения и да реагирате по-адекватно.

2. Не правете нищо, докато сте афектирани. Вероятно ще изпитате остра необходимост да правите нещо, да действате, но това е признак на реакция на организма към стреса. Всичко, което направите, след като се успокоите, ще даде по-добър резултат – децата не могат да се съсредоточават, когато са разстроени, а когато вие сте под пара, тревожни са и те.

Най-важният урок, на който можете да научите детето си в този момент, е да може да успокоява емоциите си и да запазва самообладание, като му покажете как става с личен пример.

Всеки път, когато се почувствате емоционално разбалансирани, напрегнете мозъка си – това ще ви помогне да контролирате бушуващите емоции.

3. Заемете се със самовъзпитание. Склонни сме да мислим, че близките и приятелите ни ще се погрижат за нас, ще ни успокоят и ще ни отдадат любовта, от която се нуждаем. Но е хубаво да можем да се осланяме на самите себе си, да се научим на самовъзпитание. Любящият родител, който ви е нужен в трудни моменти, е вътре във вас.

Запитайте се какво можете да направите сега, веднага, за да си възвърнете спокойствието и да се почувствате умиротворени. После просто го направете.

Ако ви е нужна голяма промяна – повече сън или повече физическа активност, направете си план, за да си ги доставите. Ако пък вашата рецепта за спокойствие е неизпълнима в момента, например няма как да си легнете по-рано – обещайте си писмено да го направите веднага, щом е възможно, сложете обещанието си на видно място и го изпълнете.

4. Все още се раздразнителни и гневни? Прегърнете децата и им кажете:

"Много съжалявам, но днес съм ядосана, тъжна… Ще се постарая да бъда добра, да не си изливам яда на вас. Може ли и вие също да опитате да бъдете добри към мен? Обещавам, че тази вечер ще си легнем да спим по-раничко, за да се успокоя и да бъда мила и добра утре сутрин. Надявам се да ме разберете.“

Всичко е под контрол

Децата учат лесно – как да се самоконтролират, как да съпреживяват, как учтиво да помолят за това, което им трябва. Те чувстват, когато се намираме в състояние на стрес и когато се дистанцираме, затова вашите думи ще им помогнат да разберат по-добре и самите себе си. Разбира се, те може да продължат с пакостите, но ще са по-малко от обикновено.

5. След време, всеки път, когато видите, че започвате да повишавате глас, можете да млъкнете, да въздъхнете и да кажете: „Съжалявам, че отново съм нервна и раздразнителна, всъщност исках да ви попитам дали не може да играете на някаква по-тиха игра?“

Какво да правите, ако редовно проявавате раздразнителност? 

6. Измислете си някакъв сигнал с ръка, който всички в семейството ви да използват, когато започнете да повишавате глас.  Така само един знак от тяхна страна ще е достатъчен, за да разберете, че прекалявате. Разбира се, ако се чувствате гневни всеки ден, това е признак, че е необходимо да промените нещо коренно в живота си. Постарайте се да получите най-добрата възможна помощ, от която се нуждаете, за да се справите със сдитуацията. Вие заслужавате това, за да се почувствате по-добре. И децата  заслужават най-доброто, което можете да им дадете от себе си.