Детето се страхува да остава само

Странно ли ви се струва, че самостоятелното дете, което е вече на възраст да бъде оставяно само вкъщи, се страхува от това?

Има няколко логични обяснения, като най-напред трябва да си дадем сметка, че детските страхове са нещо нормално и съвсем не е необходимо хлапето да е капризно, изнервено или своенравно, за да се страхува да остава без родителите си.

За всеки страх си има причина и само когато я узнаем, можем да успокоим детето и да му внушим, че е в пълна безопасност и няма да му се случи нищо лошо.

Причини за страха

Родителите може би имат голяма вина - някои плашат децата с разни баби Яги и чудовища, например, че ако не си изядат супата, ще дойде змей да я изяде. Подобни щуротии се запечатват в паметта на детето, то ги възприема напълно реално се притеснява, че вълкът или змеят наистина ще дойде да яде от неговата чиния, а може би и от него – фантазиите и образното мислене на децата се развиват ужасно бързо, затова трябва да сте много внимателни какво приказвате пред тях.

Страхува се за живота и здравето на родителите си – това също е сред честите причини детето да преживява сериозно всичко, което се случва в семейството. Докато мама и татко искат да прекарат една вечер сами и оставят детето вкъщи, докато са на ресторант, то си въобразява какви ли не неща и трябва да отчитате чувствата му и да го успокоите, дори да се налага да звъните през 10 минути да уведомявате, че всичко с вас е наред.

Преживян стрес в училище, на детската площадка, страх от нещо, видяно по телевизията – такива сюжети развива детското въображение, че вашата фантазия е бедна как те могат да нанесат удар по психиката. Постарайте се да дистанцирате детето от негативни информации или обяснете как опасната ситуация може да се разреши.

Изяснете си причините за техния страх не като разпитвате директно, а под форма на игра – накарайте го да нарисува най-страшното нещо, онова, което го плаши, или да го изиграе като сценка, но не подсказвайте, за да премисли самостоятелно възможностите.

Прост и бърз начин да откриете и неутрализирате страха е да се обърнете към професионален детски психолог, стига наистина да не можете да се справите самостоятелно с проблема.

Обективен подход – като към всяка задача, която изисква навременно и вярно решение:

1. Когато излизате винаги обяснявайте на детето къде отивате, защо, колко време ще ви е необходимо да свършите работата, в колко часа ще се върнете. Предупредете, че може да закъснеете, но ако това се случи, ще се обадите непременно и изпълнете обещанието си, защото, бъдете сигурни: детето ще гледа часовника непрекъснато.

2. По време на вашето отсъствие оставете неща, с които на детето ще му е приятно и интересно – игри, книжки, за да ангажира мисълта си с нещо забавно за него.

Снимка: Guliver / iStock​

3. Не разказвайте за страховете на детето си на други хора, не обсъждайте това по телефона и не наблягайте на този факт, когато сте в семейно обкръжение. Защото детето може да си въобрази, че нещо с него не е наред и е болно, щом не може да успокои емоциите и мислите си.

4. Когато се приберете вкъщи, занесете нещо на детето си – може да е разцъфнала клонка, може да е нещо съвсем малко, но което показва, че сте мислили за него, докато ви е нямало. Сигурно помните, че и на вас ви е било много приятно, когато родителите ви са носели бонбонче, когато са се връщали от гости…

5. Ограничете времето пред телевизора, особено, когато дават новини, предавания и филми за катастрофи, убийства, аварии и грабежи – всичко това всява ужас и на големи хора, какво остава за дечицата.

6. Когато детето ви разкрие тайната на своя страх, по никакъв начин не му се присмивайте и не го съдете, защото това може само да влоши положението и няма да помогне с нищо за решаването на проблема. Обяснете му мило защо няма причина за притеснения.