Хлапето не се разделя с плюшеното зайче

Когато детето не иска да се раздели с някоя играчка или вещ, това не е повод за тревога. Периодът преминава.
Неопитните родители обаче силно се тревожат, търсят начин бързо да решат „проблема“ и грешат.

Детето навсякъде носи играчката си – меко животинче, кукла, кърпа, обувка, пелена, одеялце или друг предмет от бита. 
Ако човек няма опит с деца, пристрастяването към определена вещ, може да му се стори странно, неразбираемо и не особено нормално. Това обаче е напълно естествено, обясняват психолози.

Страстната привързаност към плюшено зайче или мече е някак по-приемлива, от тази към старо захабено одеялце, пелена или обувка. Но и това се случва. При това одеялцето „прави“ и „сбъдва“ чудеса. Колкото и да е парцаливо, то е в състояние да успокои детето по-бързо, от който и да е друг.  И го „спасява“ от мъката.
А майката често се тревожи, че одеялото има по-важна роля от самата нея. Не особено приятна мисъл.

Няма място за паника каквато и вещ да харесва детето и да не иска да се разделя с нея. Приемете, че не е лошо да има такава, която гарантирано го успокоява.
Не бързайте да му я отнемете, защото сте изживели ужаса да я търсите посред нощ, да я забравите преди курорт. Не се изкушавайте да решите този проблем възможно по-скоро ( като я хвърлите или скриете), за да не би привързаността да се задълбочи.

Отговорът е категорично не го правете. Не е разумно в живота на детето да се правят кардинални промени. Колкото по-малко са те, толкова е по-добре.
Защо? Защото детето се чувства добре, когато обстановката около него е спокойна, без нововъведения. И е по-добре да ги избягвате, за да не товарите психически хлапето, ако не се налага. Ако не се налага, е по-добре  това да стане постепенно и поетапно.

Наистина за детето е добре да общува повече с хора, не с определена вещ. Но когато е уморено, потиснато, нещастно, то често намира намира успокоение с нея  и тя винаги е на разположение. За него това е нещо познато, родно  и е свързано с покой.  Това е страхотно улеснение и за майката.
Когато стане 5-6-годишното, то гарантирано няма да вземе със себе си парцаливото одеяло, когато отива на гости или излиза на улицата. Дори, едва ли ще ще го носи всеки ден в леглото.

Привързаността към една вещ от детството ще се замени с друга. Най-често това са книжки, колело и други „ценности“ от неговия живот. И проблемът с плюшеното зайче или старото одеялце, ще отмине от самосебе си, без излишни сълзи и травми.

Юлия Горбачева, психолог, адаптация Мона Василева