Малкото налита на бой…

Дали децата ни да избягват конфликтите или да се справят с тях – този въпрос занимава всички родители, особено на фона на зачестилите случаи на агресия от страна на ученици. На какво е правилно да ги учим, какъв пример да даваме?

Момчетата трябва да умеят да е защитават, защото основната причина за много заболявания се крие в нерешени конфликти, настъпили в детството - така смята Андрей Метелский – педиатър и психотерапевт на подрастващи.

„Децата трябва да умеят да се разбират сами помежду си - и това зависи от вас, родители. Ако връстник на вашето дете го е набил, разберете, че в голяма степен проблемът е в това, че вие не сте научили сина си да се защитава“, цитира лекаря порталът Newsland.

Но какво се случва, когато детето ви от малко става агресивно, налита да се бие за щяло и нещяло – със съседското дете, с котката, не може да се споразумее с връстниците си и въобще, нещата започват да излизат от контрол?

Има решения за спряване с тези неприятни ситуации с лошия навик още отрано, уверяват експертите от detstrana.ru:

2-годишното дете се бие:

Случва се, защото малкото е още неосъзнато и защото прелива от енергия, която избликва в неочаквани посоки – да оскубе баба си, да удари мама, да се опитва да хапе и бута друго дете на пързалката…

Решение: „На тази възраст детето проверява своите физически възможности, пробват силата си и е важно да ги направлявате“, успокояват психолози.

Никога не позволявайте на детето да ви удря, дори на шега, за да не се превърнете в грешка на възпитанието в бъдеще. Дайте му да разбере, че вие сте по-силни, но не с бой – покажете му, че ви боли и кажете твърдо и решително, че не бива да прави така. Но без да крещите, а спокойно, без агресия.

Децата разбират всичко, но все пак се пробват да проверят, така че има голяма вероятност да опитат отново. Повторете настойчиво, че ви причинява болка и предотвратете желанието му да удря, като за целта можете да го ударите лекичко по ръката, която е ударила, то трябва да разбере, че е неприятно.

Направлявайте енергията му, като пуснете да тича, да играе, да се качва и слиза по стълбата, да скача, но винаги поставяйте граници. Показвайте му, че ви е мъчно да гледате, когато то удря.

Когато започва да проявява физическа агресия, не се смейте отстрани, не подценявайте това с думите „то още е малко“ - на 2 години детето вече може да различава добро от лошо.

3-годишното дете се бие:

Понякога го прави без видима причина, за да надделее, прави го потайно, даже напада изотзад

Често пъти 3-годишните изживяват криза и един от симптомите ѝ е негативизъм, който се изразява в правенето напук на това, което възрастните изискват. Познатото „Няма пък“ се изразява и на 3 години и половина и на 4.

Решение:

И тук задачата на майки, бащи и близки е да помогнат на хлапето да преодолее този негативизъм, така че да не върши неща, които са опасни за здравето му.

Например да не тича, когато пресичате, да няма достъп до ножове, ножици и други опасни предмети. Обяснявайте му, че непослушанието води до проблеми, обаче на всяко „не“ давайте алтернатива.

Всяко дете търси как да изразходва енергията си и нейните изблици често се изразяват в това, че то започва да налита да бие връстниците си. Учете го, че е лошо човек да се бие, помогнете му да се заиграе с другите и ако видите, че агресията и безпокойството му продължават, помогнете, като потичате с него, като поиграете заедно на мач или друга активна игра или спорт. Така то ще може да изхвърли от себе си отрицателната енергия и ще може да прояви положителни емоции.

4-5-годишното дете се бие:

Възпитателката в детската градина ви се оплаква, че хлапето непрекъснато се опитва да закача другите, да ги бие…

Повечето деца на тази възраст не са агресивни, те имат вече изградени морални ценности, които сте им предали до този момент и спречкванията, ако възникнат, са преди всичко въпрос на ситуация“, обясняват психолози.

Например: някое дете е взело играчката на вашето и не иска да я върне или пък нарочно я хвърла. Тогава вашето малчуганче налита да се саморазправи. Ако то мисли, че „който е по-силен, той е прав“, е важно да му обясните, че това не е вярно, добавят специалистите.

Ако детето непрекъснато се въвлича в сбивания, трябва да се консултирате с невролог и психолог, помощта им няма да е излишна.

Илюстрация: Guliver / iStock

Колко време отделяте на детето си?

Прилагали ли сте физически наказания?

Какви са отношенията ви с партньора?

Контролирате ли какви филми и програми детето гледа по телевизора и на компютър – има ли в тях агресия?

На какви компютърни игри играе?

Колко време отделя за спорт?

Почива ли си добре?

По колко време спи?

Има ли редовен дневен режим?

Когато имате ясни отговори на тези въпроси, ще се избистри и основният – какво го кара да се държи агресивно с околните.

Решение: За да се справите, проявете въображение и измислете други начини да изразходва енергията си и да изхвърля агресията – нека къса вестници, нека рита възглавници, нека тича и скача. Обяснете му спокойно какво причинява на близките и приятелчетата си, но така, че да не се обиди и напрегне допълнително.

Можете да разкажете как вие като малки сте се справяли с конфликти и сръдни с околните, разпитайте го какво го ядосва, какво го вълнува и най-вече – установете отношения на доверие. Предложете на детето да визуализира своя гняв – да го нарисува, напише, да направи колаж, и после да го унищожи, за да заличи следите от негативните си емоции.

Марина Атанасова