Всичко, което не знаете за „страшния“ пубертет

Границите на пубертета от година на година се изместват.
Хрисимото и послушно до вчера дете се променя. Днес 10-годишните проявяват признаци на провокативно поведение. Няма как да е иначе в периода на половото съзряване.
Всичко, с което вие сте свикнали за първите 10-12 години, престава да работи. Затова в този период е важно да преразгледате своите отношения със сина/дъщеря си,  за да останете наистина близки.

Как родителите да се ориентират в поведението на подрастващите – кое е нормално и кое сигнализира за проблеми, разказва Екатерина Бурмисторова - семеен психотерапевт, майка на 11 деца, пред deti.mail.ru.

Как да разпознаете пубертета?

Има няколко признака.

1. Необясними емоции. Децата до пубертета обичайно са радостни създания – открити и добри, бързо забравят за неудачите.
Щом се появят външни промени, свързани с половото съзряване, се променя и емоционалния им свят - появяват се взривове и резки спадове, склонност към депресия. Често тези промени са толкова внезапни, че родителите губят контакт. 

2. Необясними реакции. С настъпване на „трудната“ възраст тийнейджърът се затваря и се отдалечава от родителите си. Той престава да е открит - вече не споделя с тях своите преживявания както преди, тръшка врати, крещи: „Излез от стаята ми“ или замлъква. Въпреки това родителите не бива да губят връзка.  Дори това да се случи, трябва да се опитат да не реагират остро на поведението му.

3. Необясними мисли.  Тийнейджърът  изведнъж започва да се държи различно, да реагира и да мисли различно. Според психолози, пубертетът е възрастта на пробуждане на самосъзнанието, на изграждане на система на житейски ценности. И ценностната система на 14-15-годишния тийнейджър много рядко съвпада с тази на родителите му. Те обаче нищо не могат да направят по този повод.
За първи път юношата има желание да бъде по-далече от родителите си, но не това руши отношенията, а потребността от уединение.
По-често си припомняйте какви сте били вие на тази възраст. И без значение колко лоши думи изрича вашето афектирано дете, то е все така много уязвимо и ранимо.

Кое поведение трябва да тревожи родителите

Има няколко „червени лампички“, за които трябва да следите. Защото някои промени в поведението му понякога налагат бързи мерки.

1. Нарушения на съня. Това се случва много по-често, отколкото мислите. Тийнейджърът систематично, в продължение на няколко дни изпитва трудности със заспиването или често се буди. Вие откривате депресивни моменти в поведението му. В тези случаи потърсете консултация с невролог или психиатър.

2. Дълго ( не дни, а седмици) очите му са насълзени. Той е в лошо настроение, през цялото време плаче, има сривове в настроението и е постоянно тъжен. Това може да е знак за някоя от разновидностите на депресия, а не проява на „лош характер“.

3. Развива зависимост от телефона, таблет, компютър. Без телефона си той става нервен, не може и секунда да стои, ако не рови в социалните мрежи, а какво точно прави там – вие не знаете. Ако това продължава със седмици и се налага да вземате телефона му през нощта, се консултирайте със специалист.

Как де се справяме по-лесно

В този период забравете за „желязната“ дисциплина и наставленията. Такъв подход ще срещне яростна съпротива. Няма да помогне и желанието ви да накарате тийнейджъра да споделя. Няма да чуе призива ви: „Разкажи ми сега всичко, нали съм твоя майка/татко!“

Нужно е да смените стратегиите

Стъпка първа – направете пауза (поне 15 минути). Ако вие сте разстроени, не знаете какво да кажете, как да постъпите, или ако той ви е казал нещо остро и обидно, може да оповестите пауза.
„Не знам какво сега да ти кажа, нито как да постъпя. Ще ми е нужно време, за да помисля, върху това, което ти ми каза!“
Понякога паузата и липсата на коментар, са най-добрата реакция.

Стъпка втора – изберете неутрално време. Направили сте пауза, а след това се връщате към разговора. Понякога 15 минути не са достатъчни.
Колкото по-сериозна е ситуацията, толкова по-спокойна трябва да е обстановката. Иска се огромно умение да изберете подходящото време за изясняване на ситуацията и на отношенията ви.

Трета стъпка – не чакайте бърз отговор от тийнейджъра. Не мислете, че ако сте направили пауза и сте подбрали правилно момента за следващия разговор, че той ще каже: „Мамо, всичко ми е ясно, разбрах и вече ще се уча добре и ще полагам повече усиля!“ И, дори да каже нещо подобно, по-скоро не му вярвайте.

Стъпка четири – дайте му възможност „да се приземи“. За вас скоростта на реакцията на тийнейджъра не е от значение. Важно е да ви чуе и да ви разбере. Той трябва да получи от вас послание: „Аз съм готова да те слушам, когато имаш желание да говориш. Няма да те мъча и разпитвам, но не ми е все едно какво се случва с теб. Няма да те разпитвам, въпреки че ми е много интересно. Смятам, че когато си готов, сам ще ми разкажеш!“
Това означава да му дадете възможност да се приземи.

Едно от главните умения на родителите е да се научат да реагират на всяко поведение, без сами да се травмират. Тогава тяхната реакция ще е безопасна и подрастващите.
Може целият този период да премине като при военно положение. Затова е по-разумно да гледате на него като на нова игра или  спорт. Само тогава ще ви се получи.

Мона Василева