Как да не излизаме от кожата си, когато детето…

4 стъпки от агресия към спокойствие

Илюстрация: Guliver / iStock

Възпитанието на детето не е лесен процес – всеки родител го знае. В семейството възникват спорове, конфликти, а поведението на хлапето често събужда поводи за кавги. И родителите, естествено, излизат от кожата си. Крещят на детето, а след това изпитват чувство на вина.
Най-важно е обаче, не да се винят или да се оправдават, а да открият причините за агресията и да се опитат да се справят с нея. И, ако сами не се справят с това, да потърсят помощ от специалист.

Как възрастните да потушат собствената си агресия и да не я стоварват върху детето? Кога се налага да търсят помощ?
На тези въпроси отговаря психологът Мария Герасимова участник в agressia.pro.

Откъде се взема тази агресия

Агресията е „инструмент“ за доминиране и се изразява в стремеж на човек за господство над околните. А тази на родителите най-често издава напрежението им, което е стигнало до краен предел. Те стигат до това чувство, когато усетят, че не могат да контролират ситуацията и са дълбоко разочаровани в някои свои очаквания.
В много случаи агресията маскира страха на родителя, че ще загуби своя авторитет пред детето и пред семейството.

Да се караме на детето не е срамно, важно е да подберем начина

Обикновено, когато реагира агресивно, възрастният и изчерпал до капка търпението си и дава отдушник на чувствата си. Това естествено не го оправдава и не означава, че може да крещи на хлапето, да го обижда, а още по-малко да проявява каквато и да е форма на физическо насилие.

Важно е как реагираме

Емоционалният срив, крясъците и истериите са вредни както за майката, така и за детето. Докато спокойният разбор на ситуацията може да стабилизира семейните отношения.

Снимка: Guliver / iStock

Дори грижовната алфа-мама обаче може да излезе от кожата си. Тя трябва да се справи с агресията, която я обзема. И ако не успее да я сдържи и да я „укроти“ в себе си, винаги се чувства зле и виновна.

Алфа-родителството е присъщо и на двата пола. Според Джон Боулби - един от теоретиците на алфа-родителството, алфа-майката е добра, подкрепяща, авторитарна и привързана към детето. Проблемът е, че много от тях опитват влязат в ролята на идеалната майка и с всички сили се стремят да покрият изискванията, като си забраняват да реагират злобно прямо детето. И накрая се сриват. Просто, защото е невъзможно да не изпитват и негативни емоции.

Целта е не да се опитват да са „идеални“ на всяка цена, а да се грижат за своето състояние и психично равновесие, да не изпадат в истерични пристъпи, да успяват да изразят чувствата си пред детето и винаги да има диалог.

Негативните емоции – опасност или необходимост

Агресивните сривове са заразни. И ако семейството е приело като норма проявата на вербална или на физическа агресия, е много вероятно един ден, когато порасне, детето също да реагира така. Да посяга на своя партньор или на децата си.

Изблиците на агресия са вредни и защото детето няма средства да се справи с тези емоции, които родителят стоварва върху него. А във всяка възраст е важно то да се среща с емоциите на другите, да ги разбира и да ги уважава. Само така то може да се научи да се справя с тях по-късно в живота. Затова, емоционалният контакт между деца и родители е толкова важен не само в любовта, но и в конфликтни ситуации.

За родителите е важно да знаят, че не е срамно да изпитат раздразнение или обида по отношение на собственото си дете.

Важното е, да се научат да контролират емоциите си, да ги разбират, да работят върху причините довели до гневен изблик, за да се научат да ги управляват.

Как да постъпим конкретно

1.  Да си зададем въпроси, които да ни подскажат какво е породило нашата агресия. Причината може да е натрупана умора, проблеми в работата или лошо самочувствие. Може просто вътрешният ни ресурс от енергия да е изчерпан и да ни е трудно да бъдем достатъчно грижовни и нежни родители.

2. Тези, които стигат до агресивни изблици, трябва да „възпитават“ емоциите си. Има достатъчно литература и примери от книгите за това как един или друг литературен герой успява да преживее трудна ситуация.

3. Много често агресивната майка или татко просто трябва да се научи да обича повече себе си, да умее да прощава не толкова на детето, а на самия себе си.

4. Подкрепа, обич и грижа от страна на другите членове на семейството, също са от помощ за справяне с агресията.

Ако агресията вече се е случила

- Обърнете внимание на детето, успокойте го или помолете някой друг от семейството да направи това. Не започвайте да му четете конско, не смесвайте емоциите с фактите.

- Направете пауза – за да анализирате собствените си чувства. Постарайте се да откриете какво точно е събудило агресивния изблик.

- Поискайте извинение от детето и поговорете с него, като му обясните каква е причината за вашата ярост.

- При следващ позив да реагирате агресивно, опитайте да дишате дълбоко, да стискате бавно в ръка малка гумена антистрес топка или плат. Важното е да е бавно. Резките движения само разпалват агресията.

- Не се обвинявайте, потърсете помощ

Понякога е трудно човек сам да разбере причините и механизмът на своето агресивно поведение и гневни изблици. И много често човек отказва да признае дори и пред себе си, че изпитва агресия. А основният път за преодоляване на агресията е човек да осъзнае, че той е хазяин на негативните си емоции, и не бива да допусне те да насочват и да управляват реакциите, постъпките и живота му. За този анализ може да помогне опитен психолог. Той ще проследи как се поражда раздразнението и как прераства в агресия. И вероятно ще успее да ви помогне.

Мона Василева

Коментари
Последни видеа