При проблеми с поведението: последователност, любов и никакви шамари

10 принципа на възпитанието - важат и за 3- и за 13-годишни

Снимка: Guliver / iStock

Вашето 3-годишно дете иска тази играчка, тези бонони, това... и ги иска ВЕДНАГА! Иначе плаче и пищи. Как ще реагирате? Ще покажете кой е шефът? Ще го заплашите, че ако не млъкне...? Или ще кажете нещо, което ще му помогне да стане човешко същество с достойнство?

Вашето 13-годишно дете не слуша какво му говорите, не слуша никого, не иска да учи. Какво ще направите?

Няма точни рецепти - всеки човек е различен, но има общи неща, които добрите родители споделят, за да изградят у детето си самоувереност, самообладание, честност, любезност, емпатия, комуникативност. Тези родители поощряват интелектуалното любопитство, мотивират за постигане на различни цели, предпазват подрастващите от депресии, хранителни разстройства, зависимости.

Родителството е една от най-изследваните сфери и от социолози, и от психолози. Всички съвременни специалисти съветват отношенията родители - деца да се основават на уважението. Ето някои от най-важните принципи във възпитанието:

1. Какви са вашите ценности?

Вашите деца ви гледат. Не реагирайте спонтанно и неконтролируемо. Запитайте се: „Какво искам да направя и това, което направя, ще даде ли резултата, към който се стремя?”

2. Няма как да прекалите с любвеобилността.

Не е възможно да разглезите детето, като се отнасяте към него с много обич. Това може да се случи, давайки му материални неща, вместо любов, или когато сте прекалено толерантни и невзискателни.

3. Участвайте в живота на детето си.

Това изисква много време и много работа, често означава да преосмислите и преподредите приоритетите си, да пожертвате някои неща, които искате вие, за да направите това, от което вашето дете има нужда. Бъдете ангажирани душевно, както и физически. Разбира се, това не означава да пишете домашните му - те са, за да може учителят да следи дали детето учи или не.

4. Подходящи грижи за учениците.

С израстването на малкото е нужно да се променя и отношението ви към него. Преценявайте как възрастта му се отразява на неговото поведение и самооценка. При 13-годишните проблемите може да са от най-различно естество: може да са депресирани, да страдат от безсъние, да стоят до много късно вечер. Може би трябва да им помогне те да организират времето си по-добре, така че да имат време и за учене.

А може би просто имат проблем с ученето? Да ги принуждавате да го правят не е решение. Проблемът трябва да бъде диагностициран от специалист.

5. Създайте правила.

Ако не сте успели да създадете полезни навици когато детето е малко, когато стане по-голямо, ще има затруднения да се самоорганизира. По всяко време на денонощието трябва да можете да да отговорите на следните три въпроса:

- Къде е моето дете?

- С кого е?

- Какво прави?

Правилата, на които сте го научили, ще му помогнат да създаде собствените си правила на поведение, когато порасне. Тогава му позволете да прави своя собствен избор, да има собствени решения и не се намесвайте.

6. Независимост и самоконтрол

За да бъде успешен в живота, човек се нуждае и от двете. Децата се стремят към независимост, защото част от човешката природа е да се самоконтролира, а не да бъдат контролирана от някой друг.

7. Бъдете последователни.

Ако вашите правила се променят ден след ден по непредсказуем начин, детето се обърква и лошото му поведение е ваша грешка, не негова. Най-важният инструмент за дисциплиниране е вашата последователност. Вашият авторитет трябва да се основава на разума и последователността.

8. Без насилие

Никога не удряйте детето – дори това да е само невинно пошляпване зад врата! Нямате оправдание да го удряте по никакъв повод. Деца, които са малтретирани, имат проблем в отношенията с други деца и по-често са склонни да ги решават с бой и агресия. Има много начини за възпитаване на децата, които дават добри резултати и не включват агресия.

9. Обяснявайте вашите правила и решения на детето.

Очаквате детето да ви слуша, но това, което е очевидно за вас, може да не е за 12-годишното дете. То няма вашият опит, не е изградило все още приоритетите си. Затова, дори да ви се струва, че е безсмислено да разяснявате защо нещо си е редно или нередно да се направи, направете го.

10. "Каквото повикало, такова се обадило”.

Отнасяйте се към детето с уважение. Говорете му любезно, ценете мнението му, изслушвайте го. Похвалете то. Децата се отнасят към другите по начина, по който се отнасят към тях родителите им. Взаимоотношенията ви с детето са основата на взаимоотношенията им с другите хора – доста е отговорно.

Еми Спасова по материали на webmd.com

Коментари
Последни видеа