3 причини тийнейджърът да не уважава родителите си

Родителите, които са в обтегнати отношения с порасналите си деца, често се чувстват разочаровани. От една страна изпитват любов и загриженост за детето си, а от друга, негодувание, защо синът или дъщерята се отнасят с тях като с нищожество. С какво заслужихме такова отношение, питат се те.

„Всъщност има много причини отношенията между порасналите деца и техните родители да са обтегнати. Винаги помнете, че никой не е съвършен“, казва д-р Джефри Бърнстейн.

Най-вече родителите са разочаровани от факта, че  те се опитват да установят контакт, да изразят любов и загриженост за проблемите на порасналото си дете,  готови са да го изслушат и да помогнат. Но не става.
Добрата новина е, че независимо от възрастта на вашия син или дъщеря, ако сте готови да се учите от грешките си, ще успеете да промените връзката си.

1. Емоционално напрежение между вас
Напрежението между родители и възрастни деца може да възникне по много причини, като различия в ценностите, негодувание, неразрешени конфликти, размяна на роли в семейната йерархия и т.н.
Отрицателните емоции водят до стрес, безпокойство и проблеми в отношенията и за двете страни.
Децата растат, формират се като личности, със собствени вярвания, които не винаги съвпадат с възгледите на техните родители - всичко това води до разногласия. В процеса на общуване на преден план излизат стари конфликти. Недоразуменията и споровете създават емоционално напрежение.

Какво можете да направите
1. Преминете към позитивна комуникация, изразявайте повече съпричастност и разбиране.
Бъдете искрени и честни, изслушвайте притесненията на сина или дъщеря си и се опитайте да разберете неговата или нейната гледна точка.
Порасналите деца имат нужда родителите им да бъдат спокойни, последователни, по-доверчиви и по-малко контролиращи. Тези качества помагат да се избегнат конфликти и емоционални изблици както от страна на родителите, така и на порасналото дете.

 Майката и таткото могат да облекчат напрежението наример като кажат нещо токова: „Уважавам мнението ти, въпреки че не съм съгласен. Всички са сигурни, че са прави. Но да не спорим, по-добре просто да си говорим. Един спокоен и конструктивен разговор ще донесе повече полза.“

2. Да признаете размяната на ролите 
На някои възрастни им е трудно да се откажат да бъдат родители на бебе и малко дете. Те не възприемат сина и дъщеря си като възрастен и самостоятелен човек. Защо се случва това? По различни причини:

- родителите изпитват носталгия по времената, когато детето им е било малко. Те опитват по същия модел да се грижат и и да го защитават, дори когато то стане пълнолетно и самостоятелно.

- За някои може да е трудно да се приспособят към новите отношения, когато детето им е самостоятелно.

- Други погрешно смятат, че е необходимо да продължат да контролират живота му, дори когато то вече е пораснало.

- Друг проблем е, че родителите имат определени очаквания за бъдещето на децата си. Ако нещата не вървят по техния план, те се опитват да ги адаптират по някакъв начин.

- Освен това майките и бащите може да не са напълно наясно с живота на своите пораснали деца и може да не разбират напълно нивото на отговорност и независимост, което са постигнали.

Баща се опитва да поучава порасналата си дъщеря, Снимка: Getty
 

Взаимното разбирателство и уважение изискват доверителна и честна комуникация.
Напомняйте си, че детето ви вече е голямо, дори и да не сте съгласни с някои от неговите решения.
Насърчавайте неговата независимост и отговорност. И се научете, ако е необходимо, да проявявате уважение към него и да уважавате личните му граници.

3. Вие критикувате и го подценявате
Родителите, които са свикнали да критикуват и да се отнасят с презрение към чувствата или постиженията на детето, не само му вредят, но и предизвикват негативни емоции у него.
Пораствайки,то не придобива увереност в способностите си, напротив, струва му се, че не може да постигне нищо, не успява, не заслужава нищо.
Ако родителите са били емоционално отдалечени или са се отнасяли към него без необходимото уважение, в бъдеще то ще чувства своята безполезност.

Някой хора от по-старото поколение активно са използвали манипулативни техники, предизвиквайки чувство на вина, срам, за да контролират поведението на пораснало дете. Подобни методи пораждат усещане, че човек не контролира живота си, което предизвиква съпротива и води до негодувание и гняв.

И накрая, родителите, които не зачитат границите и независимостта на порасналото си дете, рисуват за скъсат връзката си с него. Осъзнавайки, че контролът и манипулацията от майката или бащата не могат да бъдат избегнати, синът или дъщерята се ограничат общуването с тях до минимум.

И още ...
Поставете се на мястото на порасналото си дете и се опитайте да разберете неговата гледна точка. Това ще ви помогне да станете по-съпричастни и по-малко критични.
Вместо да посочвате в какво греши и какво не успява да направи, се съсредоточете върху това, което прави добре и правилно.
Признайте, че вашето пораснало дете вече е независим човек, той е в състояние да взема свои собствени решения. Оставете го да прави собствените си грешки и да се учи от тях.

Такива ситуации могат да възникнат в различни семейства. Родителите, разбира се, не искат да обидят сина или дъщеря си, но това се случва неволно. Но, както знаете, думите нараняват.
И една необмислена забележка от страна на родителите може да доведе до конфликт в семейството.

По материали на Psychology Todey, Мона Василева