5 безобидни фрази, с които определено дразните тийнейджъра

Всеки родител иска най-доброто за детето си, но как точно говори с него, какви думи използва и защо някои най-безобидни фрази вбесят тийнейджъра и го демотивират, обяснява психологът Михаил Палей.

“Защо не си като другите"
Какво има предвид родителят: „Притеснявам се за теб, струва ми се, че се отклоняваш от общоприетите норми, а това е опасно - обществото може да те отхвърли. Страхувам се, че избираш твърде трудни пътища към целите си, докато е по-лесно да следваш утъпканите пътеки."

Какво чува тийнейджърът: „Искам да бъдеш като всички останали и да се откажеш от индивидуалността си, защото иначе няма да можеш да се справиш.“

Възрастта 14–20 години е период на експериментиране и отделяне на младия човек от родителите му. По това време е важно тийнейджърът да търси собствен път и да прави грешки, в противен случай той няма да порасне, няма да се научи да прави избор и да носи отговорност за него.
Задачата на семейството през този период е да го подкрепи, да признае правото на грешка, да приеме идеята, че порасналото дете е независим човек, който не трябва да бъде като някой друг и има право да не бъде като всички останали.
Да, много е трудно, виждайки препъни къмъните по пътя му, спокойно да му позволите да се спъне. Но за съжаление, опитът на някой друг не учи. Трябва на свой гръб да го изпиташ, за да се научиш.

"Ето, аз на твоята възраст ..."
Какво има предвид родителят: „От собствен опит знам, че не използваш възможностите си, можеш да постигнеш повече точно така както аз едно време го направих.“

Какво чува тийнейджърът: „Ти не се справяш като мен, не отговаряш на нивото на нашето семейство, не си достоен за любов.“

Сравняването между поколенията не е правилно. Това, което съвременните тийнейджъри лесно могат да направят, често е непосилно за родителите им. А някои неща, с които родителите продължават да се гордеят ( аз помагах в плевенето, косях ливадата, доях кравите на твоята възраст), в съвременния живот звучат неадеватно.
И като цяло сравненията с връстници и възрастни са лоша идея.
Самочувствието на тийнейджъра все още е нестабилно, не трябва да го наранявате.
В неговата среда има много, които искат да го "детронират“. Задача на семейството е да го зареди с положителна енергия и да укрепи самочувствието му.

Снимка: Getty

"Учителите знаят най-добре"
Какво има предвид родителят: „Конфликтът с учителите не е най-умната стратегия. Много по-вероятно е той да е прав. Трябва да се опиташ да разбереш в какво ти грешиш.

Какво чува тийнейджърът: „Ти си малък и глупав. Възрастният по дефиниция е по-умен и прави всичко както трябва.“

Много често в съзнанието на родителите учителят се отъждествява с носителя на истината от последна инстанция. Понякога зад това се крие желание да прехвърлят отговорността за отглеждането на детето на учителите или нежеланието им да вникнат и анализират ситуацията и да оценят трезво учителите.
Във всяка ситуация, особено ако е конфликтна, трябва да се опитате да разберете защо компетентността или действията на учителя предизвикват съмнения у вашето дете. И е важно да запомните, че учителите също са хора, те също правят грешки.
Само така ще спечелите доверието на детето си. А с вашата трезва оценка на ситуацията ще го научите на обективност. Само така то ще почувства подкрепата и грижата на семейството си.

"Не може да чувам само "Аз искам "
Какво има предвид родителят: „Животът не е лесен. Трябва постоянно да преодоляваш трудностите, за да успееш. И твоите желания може не винаги да се сбъдват.

Какво чува тийнейджърът: „Желанията ти не са важни, трябва да правиш това, което се иска от теб“.

Всъщност придвижването към цел чрез принуда е признато отдавна за неефективно. Големите корпорации харчат милиони всяка година за създаване на програми за стимулиране на своите служители, така че хората да работят с вдъхновение, а не чрез вътрешна съпротива.

Задачата на родителите не е да принуждават тийнейджъра да направи нещо, а заедно да намерят вдъхновение да продължат напред.

„С тази професия ще печелиш стотинки“
Какво има предвид родителят: „Искам да имаш приличен доход, да живееш добре и никога да не бъдеш изправен пред проблем с оцеляването.“

Какво чува един тийнейджър: „Ти си провал, нямаш достатъчно таланти, за да успееш в професията, към която се стремиш.“

В този случай основната роля играят родителските настройки. По-старото поколение е израснало с убеждението, че не всеки може да печели добри пари, а финансовият успех е гарантиран само за представителите на определени професии.
Светът обаче се промени, често мениджърът получава по-ниска заплата от добрия дърводелец. Странно е на пръв поглед.

Родителите не винаги са готови да разберат, че нивото на доходите зависи от това колко умел е човек в професията, която го вдъхновява.
Основната ви задача като възпитатели е да насочите детето към професия, която да му харесва. Тогава шансовете да стане милионер се увеличават значително.
Съществува напълно справедливо твърдение, че добрият родител е добър мениджър, който притежава всички умения да води детето си към успех.

За родителите на съвременните тийнейджъри е трудно. Те са израснали в различна реалност и за да отгледат успешно дете, самите те трябва непрекъснато да работят върху себе си, да променят старите нагласи, да се научат да гледат на света по различен начин.

Мона Василева