Дали неродените деца влияят на родените и на партньорските отношения

Психотерапевт с особена теория за абортите

19 март 2019 г.

Илюстрация: Guliver / iStock

Напоследък е популярно някои житейски събития да се обясняват с теорията за фамилната констелация, развита от немския психолог Берт Хелингер.

Той разглежда напреженията и сложните ситуации между хората в настоящето и бъдещето като последствия от влиянията на личности от миналото. Най-общо казано, когато ни се случват неща, за които нямаме обяснение, или постъпваме по даден начин, без да искаме или без сме напълно наясно защо, това е може би свързано с влиянието на други членове на нашата фамилна система, а не е породено от нашите желания и потребности.

В тази връзка ви предлагаме мнението на доктора по философия Ирина Ищенко за това как неродените деца влияят на семейните отношения.

„Абортът се смята за убийство в практически всички религии на света, а много духовни практики повдигат завесата над това, което се случва във връзката майка-дете в такава ситуация и какво се случва, ако родителите вземат решение да се избавят от този, на когото са дали живот.

Не съм езотерик, не съм ясновидка и съм зле запозната с енергетичните нюанси, но като психотерапевт, който отговаря за повече от 6500 пациенти, смятам за мое задължение да споделя знанията си и системните наблюдения с тези, за които тази тема е важна.

Много от нас, децата на социализма и лично аз - фелдшер-акушер, каквото е първото ми образование, знам от първа ръка, че доста жени преди години са причислявали аборта към средствата за контрацепция. Съответно, има малко хора на възраст над двадесет години, които да нямат неродени братя и сестри. И ако църквата твърди, че абортът е грях, който тежи на родителите, искам да насоча вниманието към това как неродените деца засягат родените.

Семейството е система, която се състои от взаимосвързани нейни представители, и те си въздействат един на друг, независимо дали са живи, или не. Така може да имаме силна връзка с нашата покойна баба, да отдадем дължимото на прадядо, да повторим съдбата на нашата по-голяма сестра, за която всички са забравили и да потискаме своето развитие и благополучие заради роднини, които са били потискани в миналото. Всичко, което не е оплакано и забравено, така или иначе влияе на нашия живот.

Най-силната и устойчива връзка е тази между родители и деца. Всяко дете носи своето семейство в сърцето си и често не знае откъде идват тези негови чувства – наричаме ги „преплетени“. Детето е преплетено със събития и съдби на хора, за които може дори да не подозира, че са съществували.

Основното правило на семейните отношения гласи: всички роднини имат право на принадлежност. Ако някой направи изключение, то неговата съдба може да се отрази на другите членове на семейството в следващото поколение, и това може да се прояви в депресии, немотивирани пристъпи на агресия, фобии, ирационални модели на поведение и болести.

Докато не бъде отдадено дължимото на хората, които отдавна са изчезнали от битието ни, ще сме свързани с невидими нишки с тях.

За съжаление, не можа да ви предложа ясна структура как и по какви причини попадаме в това или онова преплитане, защото всяка съдба е неповторима, всяка семейна система е уникална и затова можем да различим определени модели, но не и вероятности.

Има някои класификации, с които се сблъсква човек, който има неродени деца, и такъв, който има неродени братя и сестри. Като под думата „неродени“ разбирам абортиран, мъртвороден, оплодена яйцеклетка по време на изкуствено оплождане, а също и замразени ембриони, както и деца, които не са се родили, защото майката е използвала спирала (тогава жената по правило не знае колко пъти е забременяла).

Абортът оказва дълбоко влияние на душата. Родителството настъпва в момента на зачатието, него не можеш да го прекъснеш с аборт.
Вината за случилото се не бива да се разделя, тя се поделя и от двамата, а ако жената, забременявайки, не е казала на своя партньор, нейната отговорност и вина се увеличава.

С всеки аборт се унищожават част от отношенията. Фактически това може да са прекратяване или нарушение на сексуалните отношения, или разрив на душевно ниво. Ситуацията остава така, докато един от родителите не признае своята вина, дори ако мислено не погледне към детето и не намери място за него в сърцето си. Само тогава могат да бъдат заедно.

Отношенията в двойката не могат да бъдат завършени, ако в тях има неприети неродени деца.

Душата на майката преживява аборта така, сякаш губи част от себе си. Чувства, че я „тегли“ към мъртвото дете, потъва в смъртта и болката е толкова силна, че в повечето случаи преминава в сферата на безсъзнателното и жената може да усеща отпадналост, недостиг на енергия, сякаш животът ѝ изтича.

Тя остава с това първо неродено дете, докато то не бъде оплакано или болката не отшуми, защото има други деца. Дете, което тя в последствие ражда, може да изпитва неосъзнат страх по отношение на майка си.

Илюстрация: Guliver / iStock

Живите деца на родители, които имат и абортирани деца, могат да изпитват безпокойство, да се учат лошо и в общуването с родителите им да остава нещо недоизказано, да не се получава добър контакт.

Ако имате нероден брат или сестра, това дете е отстъпило на вас своето място в семейната система, тоест, има вероятност ако то е било родено, вас да ви няма на този свят.

В такъв случай е вероятно да ви минават мисли, че „нямате право да живеете“, да имате чувството, че живеете няколко живота по едно и също време, да имате финансови затруднения, трудности при избора на професия... Сякаш не можете да си позволите да се насладите на живота, да го запълните и се оплаквате от невъзможност да намерят свой собствен път. Често такива хора сменят работата си, отношенията им с хората и в личен план са сложни и разнообразни, а сред техните приятели има много противоречиви хора.

В отношенията с майка им има два сценария: дистанцираност, понякога агресивна възбуда, когато майката изисква от тях да се учат, както и чувството, че родителите му го обгрижват прекалено много и му дават повече от това, което му е нужно. И втори вариант – такива деца изпитват не потребност, а чувство за дълг – те са длъжни да бъдат успешни, известни, да оставят следа в живота, да направят повече от всички останали и това причинява много от техните неприятности.

Ако неродените деца са след вас, динамиката е по-малко разнообразна, но при тях най-потърпевша е сферата на семейните отношения е най-потърпевша. И след като сме създали собствено семейство, чувстваме, че се разкъсваме и искаме да помагаме и на приятели, и на колеги в работата.

Ако имаме неродени братя и сестри и преди, и след нашата поява, ни се струва трудно да постигаме отона, което искаме. За такива хора е типична фразата „не чувствам опора под краката си“, „не зная кой съм и какво искат от този живот“, „нямам вкус към живота“, „не се чувствам тук и сега“, „имам чувството, че не живея своя живот“.

Ако има и живи братя и сестри, и неродени, тези, които са живи, се чувстват отчуждени и понякога тази отчужденост се превръща в пропаст, което обяснява наглед необясним антагонизъм между тези най-близки роднини.

Но когато има спонтанен аборт и мъртвородено дете, сякаш няма виновен… Тогава болката от загубата е толкова силна, че родителите не са в състояние да „пуснат“ мислено такова дете – не приемат загубата, опитват се да прехвърлят вината за нея един на друг, на лекарите, дори на Бог. И когато го оплачат и изпратят, ще се появи някой, който частично или изцяло ще заеме неговото място."

Ирина Ищенко

Коментари
Последни видеа