Детето ми си фантазира

Кога развинтеното въображение е от помощ и може ли да създаде риск, обяснява психолог

31 юли 2020 г.

Снимка: Guliver / iStock

Детето гледа към облаците и след малко е готово – измислило е цяла приказка за „облачните хора“ - тези, които живеят в тях.
Случва се и обратното – да държи в ръце куклата, но да не може да се сети как да си играе с нея.

Фантазира ли детето ви? Как да му помогнете да премине от фантазии към реалността? - разказва психоложката Светлана Садовникова.

Въображението е по-важно от знанията

Възрастните често смятат, че фантазирането е чиста загуба на време. Убедени са, че е по-добре детето да е целенасочено и практично. Това въобще не е вярно.
Детските фантазии са резултат от работата на въображението, а този психичен процес е много важен за всеки човек. Не случайно Алберт Айнщайн казва, че „Въображението е по-важно от знанията. Защото знанието е ограничено от това, което разбираме и знаем, докато фантазията обхваща целия свят.“
Без фантазии няма развитие, защото въображението не се плаши от грешки и противоречия. То е способно да открива възможност там, където никой не вижда.
В живота на детето то е много необходимо и играе ключова роля.
Достатъчно е само да си припомните, че въображението е в основата на всяка игра. А през нея минава обучението в предучилищна възраст В играта детето се учи, взаимодейства с останалите, опознава околния свят. А, за да е забавна, е нужно въображение.
Така листата на дървета стават пари, столът – камион, клончето – магическа пръчка. Сюжетите са богати, без да се влагат сили и средства.

Снимка:Guliver / iStock
Въображението помага на детето да играе, да рисува, да конструира. То е от помощ и в училище, защото създава представа за крайната цел при решаване на задачата, дава нестандартни идеи, когато има творческо задание, съчинение или научен проект.

Как се развива въображението

Детското въображение се променя и развива бързо. Бебето общува само с майка си, а още на 5-6 месеца познава околната среда.
До 3-годишна възраст то възприема себе си като център на вселената и искрено се удивлява, ако някое негово желание не бъде изпълнено на секундата.

След 4-ата година започва да осъзнава границите на реалността и фантазията е вече знае какво е това „наужким“ и „наистина“ . Ще ви поднесе манджа от кал, но с хитра усмивка ще ви подкани да я изядете наужким.

Развитието на въображението зависи от много фактори. Голяма роля играят наследствените фактори, както разбира се и възпитанието.
За съжаление изобилието от играчки и технологични джаджи не допринася много и в голяма степен лишава детето то фантазии. Не се налага то да открие „замеситетели“ на липсващ предмет – има го готов: комплект „чичо Доктор“ , пистолет, който святка, свири, пее ... Да се фантазира просто няма смисъл.

Фантазиите като лакмус
Детето постепенно осъзнава своите чувства. Докато рисува, може да изобрази насилника, да разбере реална ситуация, да се избави от своите страхове и негативни емоции.

- Фантазиите вадят на повърхността страховете му.  Измислените герои и истории могат да са плод на детските страхове, умножени от въображението - например през нощта идва Торбалан, защото то се страхува от тъмнината.

- Фантазиите помагат да се превъзмогне стреса. В трудни ситуации хлапето започва да мечтае и това му помага да се справи с проблема.

- Фантазиите учат на правилно поведение. В определена ситуация детето влиза в ролята на мама, на възпитателката, на друг персонаж
"А как ще постъпи мама? Какво ще каже учителката?" Така то учи правилата и се вглежда в чувствата на другите.

- Фантазиите са източник на творчество. Известно е, че в основата на творческия процес е нестандартно мислене, самостоятелната дейност, умението да слушаш себе си.

- С помощта на фантазиите детето опознава себе си. Затова е важно въображението да се развива.

Снимка:Guliver / iStock

Измисленият приятел

Понякога детето си измисля приятел, какъвто в действителност то няма. На него то разказва всичко, споделя тайните си. И той винаги му подсказва решение или помага.
Това е така наречено „защитно фантазиране“ и обикновено издава проблем, с който то трудно се справя. И затова си помага с измислена реалност.

Живот в мечти. Не всички желания на детето се сбъдват, но щом има място където това се случва, има и надежда.
Фантазирането може да е резултат от ситуация, чувства, преживявания - хлапето може да си измисли друг баща, друга майка или друго семейство.
В началото са само мечти и в тях няма нищо лошо. След това то се увлича и си измисля живот – в него то не ходи на училище, всички му се възхищават, то е най-добрият ученик, най-красивото момиче го заглежда ...
Опасно е само, ако реалният живот отиде на втори план.

Измислени страхове. Детската фантазия може и да не е така безобидна. То може да измисли приказни дворци, но също така страшни и зли чудовища. И при това то така реалистично възприема всичко, че започва да се страхува. Това може да задълбочи интереса на детето към страховити истории и да се отрази на психиката му.

Търсете причините за развихрените фантазии 

Може детето да не се чувства достатъчно защитено в собственото си семейство, да изпитва емоционален глад, насилие, неразбиране или пък да е силно стресирано. Когато то изпитва силен стрес, психиката му се опитва да го защити.
Възможно е фантазиите да са плод на потребност, която то няма как да задоволи, но за него е важно това да се случи.
Може да се чувства самотно и да иска повече внимание.
Страшните фантазии може да се резултат на това, че гледа предавания и филми, слуша страшни истории, които не са подходящи за неговата възраст.

Разумно е родителите да наблюдават игрите на детето. В даден момент да обсъждат с него за какво му помага даден измислен герой. 
Да си дадат сметка дали то не се крие в измислен свят от реалните си проблеми. Да помолят сина или дъщеря си да обяснят своите фантазии.

Творчеството, както и детството не може без фантазии, но е добре като родители да ги контролираме.

 

Коментари
Последни видеа