Как да подредим живота си? Както се подрежда гардероб

Есенциалистът Грег Маккеън: Или решаваме сами, или позволяваме на други да контролират живота ни

18 октомври 2018 г.

Илюстрация: Guliver / iStock

Думата „приоритет“ в последно време се употребява се в множествено число. Защо? Защо се опитваме да успяваме във всичко? Можем ли да подредим живота си така, както привеждаме в ред шкафа с дрехите?

Именно това предлага Грег Маккеън, писател и бизнес коуч, един от най-популярните блогъри на Harvard Business Review, преподавал в Apple, Facebook, Google, LinkedIn, Twitter в своята култова книга "Essentialism". Той обяснява защо е безсмислено да се опитваме да разрешим всички задачи, да изпълним всички задължения и да задвижим всички проекти. И че е много по-добре вместо да се задръстваме с ангажименти и планове, да вършим по-малко неща, но по-добре - така, че да имаме по-добри резултати.

„В един ясен зимен ден посетих жена си Анна в калифорнийска болница. Анна буквално сияеше, но знаех, че е много уморена. Беше родила дъщеря ни – чудесно здраво момиченце с тегло 3 килограма и 100 грама.

Исках този ден да е изпълнен със спокойствие и щастие, но се чувствах напрегнат до краен предел. Моята новородена дъщеричка лежеше в ръцете на моята уморена жена, а аз в това време говорех по телефона със своя офис, преглеждах пощата и се притеснявах, че закъснявам за среща с клиенти.

Един колега ми писа: „Щеше да е по-добре, ако не беше родила в петък следобед, имам нужда от теб на срещата с Х.“ Както се досещате, беше петък. Разбирах (или поне се надявах), че това е шега, но въпреки това чувствах, че е важно да отида в работата.

В същото време знаех точно какво трябва да направя. Исках да прекарам този ден с жена ми и детето ми. Така че, когато ме попитаха отново дали ще се явя на срещата, събрах цялата си воля и уверено отговорих... "Да".

И за мой срам, докато жена ми и бебето лежаха в болницата, отидох на работа. Когато срещата приключи, колега ми каза: „Нашият клиент много оценява това, че ти успя да дойдеш.“ Но, честно казано, изражението на лицето на клиента въобще не приличаше на уважение. В очите му прочетох: „Какво изобщо правиш тук?!“ Отвърнах „да“ просто, за да бъде приятно на колегите ми, а от това пострада моето семейство, моята репутация и дори моите взаимоотношения с клиента.

В последствие се разбра, че на тази среща не се е решило нищо важно. Но дори тя да имаше значение, аз все едно се представих като глупак. От опита ми да угодя на всички не само нямаше никаква полза, но и пожертвах това, което е действително ценно.

От тази ситуация обаче получих един полезен урок. Научих се да определям приоритетите си в живота, за да не го прави някой друг.

След тази история отново се заинтересувах как и защо хората вземат тези или онези решения в личния и професионалния живот. Защо не искаме да използваме всички възможности? И как да се научим да вземаме такива решения, които разкриват напълно потенциала и в самите нас, и в околните?

Тези въпроси ме накараха да захвърля правото, да замина от Англия, да се добера до Калифорния и да получа диплома от Станфордския университет. За да им отговоря, открих своя компания за обучение в Силициевата долина.

Към нея се обръщат много хора. Някои от тях живеят под постоянно напрежение. Някои се смятат за успешни, но не им дава покой отчаяното желание да правят всичко идеално. Други са толкова подвластни на своите мениджъри, че вече не разбират, че не са задължени да изпълняват всички задачи, които им се възлагат. Работейки с тях, се опитвах да разбера защо такива блестящи, умни, талантливи хора попадат в капана на безсмислени дреболии.

Оказва се, че много умни и амбициозни хора не са способни да си отговорят на простия въпрос: „Как да избера едно направление, в което да допринеса най-много?“ Затова има няколко причини.

Прекалено голям избор


През последните десет години броят на възможностите, с които разполагаме в различни области, нарасна няколко пъти. Поради твърде големия избор не можем да решим кое е истински важно.

Теоретикът на мениджмънта Питър Друкер казва: „След няколко века, когато нашето време ще бъде история, учените ще се интересуват преди всичко не от новите технологии, не от интернет и не от електронната търговия, а от резките житейски промени. Това е първият случай, когато пред такова огромно количество хора се открива възможност за избор и самоуправление. И нашето общество се оказа неподготвено за това.“

Причината за тази неподготвеност е фактът, че за първи път в историята на човечеството броят на наличните възможности надхвърля способността ни да ги управляваме. Стана трудно да отсеем важното от второстепенното. Психолози наричат това „умора от вземането на решения“. Колкото по-често сме принудени да правим избор, толкова повече се влошава качеството на решенията ни.

Голямо социално напрежение

Не само броят на предлаганите от нас възможности е нараснал, но и силата, с която външните обстоятелства и другите хора упражняват натиск върху нас. Нарасна не само количеството на достъпни варианти за избор, но и силата, с която външните обстоятелства и другите хора упражняват натиск върху нас. За това колко тясно сме свързани един с друг в съвременния свят и какъв гигантски обем информация ни се налага да обработваме се говори отдавна.

Но тази връзка умеличава и силата на социалния натиск. Благодарение на съвременните технологии хората могат да се изказват за онова, което им се струва важно. Така се претоварваме не само от факти, но и от лични мнения.

Постановката "Можете да получите всичко, което искате"

Сама по себе си тази идея не е нова. Но днес, когато очакванията са завишени, а възможностите за избор - безгранични, тази постановка носи повече вреда, отколкото полза. Хората се опитват да напъхат допълнителни занимания в своя и без това препълнен график. Компаниите разсъждават на думи за баланса между труд и отдих, а на дело изискват от служителите си да бъдат на линия 24 часа в денонощие, седем дни в седмицата и така цяла година. На работните съвещания се обсъждат по 10 приоритетни задачи, и нито един човек не вижда ирония в това.

Думата „приоритет“ (priority) се е установила в английския език през XV век и не е била в множествено число. Тя означава най-важното нещо, онова, което е от първостепенно значение. В течение на петстотин години тя се е използвала само в единствено число, и едва в XX век хората заговарят за „приоритети“.

Може и да ни се струва, че променяйки една дума, можем да променим и реалността. Мои клиенти са разказвали, че в техните компании понякога определят първи, втори, трети, четвърти и пети приоритет. Теоретично, това би трябвало да илюстрира, че компанията си поставя много важни цели. Но това може и да означава, че компанията просто не може да прецени коя е най-важната задача.

Но когато се опитваме да успеем с всичко, което можем, и получаваме всичко, което искаме, понякога много често се озоваваме там, където за нищо на света не бихме отишли по своя воля. Ако не можем сами да изберем какво да правим със своето време и енергия, това ще направят другите: началници, колеги, клиенти, членовете на семейството дори. И така – или вземаме решения сами, или позволяваме на други хора да контролират живота ни.

Австралийската медицинска сестра Брони Уеър се грижела за смъртно болни хора в течение на години и почти всички съжалявали за живота, който са живяли. Почти всеки пациент казвал: "Жалко, че никога не намерих сили да живея живота си по свой начин, а не по начина, по който другите очакваха от мен."

Какво е есенциализъм

Не ви предлагам постоянно да отхвърляте всички предложения. Въпросът е в това да действате в съответствие със стратегията си и да отклонявате онова, което не ви е нужно. Това могат да бъдат не само неща, за които губите времето си, но и напълно перспективни предложения.

Престанете да реагирате сляпо на натиска на обществото, който ви тласка да работите едновременно в десетки различни посоки, и се научите да избирате само тези от тях, които наистина са ви нужни. Това наричам есенциализъм.

Представете си как би изглеждал един шкаф, ако никога не го подреждате.

Илюстрация: Guliver / iStock

Мислите, че вътре всичко ще е чисто и за всеки костюм ще има място на закачалката? Няма да стане. Ако не предприемете съзнателно усилие да организирате пространствата в гардероба, той много скоро ще се препълни със стари и ненужни дрехи.

Разбира се, от време на време, когато безпорядъкът излиза от контрол,


се заемате да направите генерално прочистване. Но ако нямате строга система, и след това дрехите ще си останат толкова, колкото са били, защото не можете да решите кои от тях да изхвърлите. Или ще се ядосвате, че случайно сте хвърлили нещо, което щяхте да носите. Или ще се колебаете какво да правите с онези дрехи, които не ви се иска да изхвърляте, но и не планирате да облечете някога.

Точно, както гардеробите се задръстват с ненужни вещи, така и животът ни се препълва със задачи и задължения, които сме се съгласили да поемем. У повечето подобни задачи няма краен срок на годност, и ако не се научим да се избавяме от тях, могат да си останат с нас за цял живот.

Ето как истинският есенциалист би почистил гардероба.

Първо правило: преценявайте и изследвайте

Вместо да се питате: „Има ли вероятност да облека това някой ден?“, проявете дисциплина и се запитайте: „Това отива ли ми?“ или „Често ли обличам това?“. Ако си отговорите отрицателно, значи имате кандидат, с когото да се разделите.

Вземайки решения в личния или професионалния живот, можете просто да промените този въпрос: „Това, което правя, ще ми помогне ли да достигна целите, към които се стремя?“

Второ правило: отказвайте се от ненужното

Да предположим, че сте разпределили всички дрехи от гардероба на две купчини, наречени условно „да запазя“ и „да изхвърля“. Но наистина ли сте готови да съберете дрехите от втората купчина в торба и да я изхвърлите?

Илюстрация: Guliver / iStock

Сигурно ще се колебаете - толкова пари сте похарчили за тях! Изследвания показват, че оценяваме вещите, които ни принадлежат по-скъпо, отколкото те струват всъщност, и затова ни е толкова трудно да се разделим с тях.

Продължавате да сте неуверени? Задайте си контролен въпрос: "Ако видех това в магазина, колко бих похарчил/а за него?" Обикновено това работи.

С други думи, важно е не само да определите кои дейности не ви носят полза, но и да съумеете да се откажете от тях.

Ще ви разкажа как да се избавяте от излишното, като при това спечелите уважението на колеги, началници, клиенти и приятели.

Трето правило: действайте

Ако искате във вашия шкаф винаги да е подредено, трябва да го прочиствате редовно. Така трябва да изхвърлите много неща и ще ви останат малко. Ще трябва да разберете работното време на близкия магазин за дрехи втора употреба или на центъра за благотворителност и да решите кога да се отправите натам с излишните неща.

Когато определяте онези неща, които да запазите в живота си – онези, които са най-ефективни, трябва да си разработите система за тяхното реализиране.

Ясно е, че животът не е статично нещо, каквото е гардеробът. Вашата дреха остава винаги там, където сте я поставили (ако, разбира се, в дома ви не растат деца). Но в живота новата дреха (ангажимент или идея) се появява постоянно.

Как бихте се чувствали, ако всеки път, когато отваряте гардероба, виждате там планина от нечии неща. Сутринта беше подредено, а до обед вече прелива от боклуци!

За съжаление, именно така се случва в живота на повечето от нас. Колко често започвате деня си по разписание, а към 10.00 вече сте напълно объркани? Или колко пъти сте правили списък с нещата, които да свършите през деня, а вечерта отбелязвате, че той е станал още по-дълъг? Колко пъти сте мечтали за тиха спокойна почивка в семеен кръг, а се налага да скочите от леглото в събота в ранни зори, за да решите някой проблем или да заминете на внезапно бизнес пътуване? Е, имам добри новини за вас. Има изход!

Есенциализмът е система, която ни учи как да въведем ред в живота си. И не като генерално почистване веднъж годишно или веднъж седмично, а дисциплиниран подход, който да предприемате всеки път, когато се изправите пред поредното предложение. Този начин, който помага да направите сериозен избор между десетки приятни и интересни неща и няколко, които са наистина необходими. Есенциализмът ви заставя да правите по-малко, но по-добре, така че във всеки момент от живота да постигате ценни резултати.

Из книгата на Грег Маккиън "Есенциализъм: Дисциплинираното преследване на по-малката облага"

Превод: Марина Атанасова

Коментари
Последни видеа