Как да поставим граници на детето без насилие

Днес психолози, социолози и педагози категорично се противопоставят на насилието - физическо и морално. Не можете да оказвате натиск върху детето. Повишаването на глас също не се препоръчва.
Но как тогава да накажем пакостника, ако е виновен? Или да му позволим да прави каквото си иска?
Известният психолог Людмила Петрановска съветва да поставим граници, ясно да посочим, кое е позволено, и кое – не. Защото без тях детето няма да разбере кога е направило нещо нередно.
Това не само е полезно, но е и задължително, ако не искаме да ни се качи на главата и да смята, че всичко му е разрешено. 
Как обаче да го направим,

без да повишаваме тон, без заплахи и наказания.

„Така искам да бъда добър, да бъда приятел на детето. Да бъда мил възрастен. Не искам да пречупвам неговата личност, да угасям творческия му потенциал, да следвам предразсъдъците и коловозите на обществото“.
Ще чуете подобни монолози на интелигентни родители. Повечето от тях са възпитавани строго, дори спартански. Чували са по 100 пъти на ден вечното „не“„„не смей“, „неприлично е“. И имат спомен, че самите те са страдали в детството си. Затова на свой ред не искат да повтарят този модел.
От друга страна, ако родителите въобще не ограничават детето, много бързо се сблъскват с всепозволеност, която е неразумна и ще затрудни и самите тях във възпитанието.

Най-бързият ефект, който ще усетят е, че детето става капризно и неконтролируемо, не разбира от „не“ или се прави, че не разбира.
Трудно е да се установят границите на позволеното, признава психоложката.
За някои родители спасение и техниката „за поставяне на дивана“, където малчуганът остава, за да размисли за постъпката си, страстите му да се укротят и да се отдалечи от „арената на схватките“, където е възникнал конфликтът.
Други родители практикуват техниката на „тайм аут“ - детето заменя една дейност с друга, докато се успокои. Подобен е подходът на „Трите минути“ , който отново дава време за размисъл.

Снимка: Shutterstock

Всеки метод може да работи,

ако родителят е уверен в позицията си,

не се предава пред сълзите на детето, нито отстъпва пред другите манипулации, които малките палавници владеят.
Увереността на родителя в собствената му правота улеснява процеса на обучение и детето го приема, без съпротива. То се подчинява по-лесно, ако родителят е непреклонен.

„Когато сте сигурни, че това не е позволено и че няма да го толерирате, имате енергията и волята да създавате правила. Всички поведенчески методи работят само ако родителят ги отстояват. Това променя и отношенията му с детето“, обяснява Петрановска.

Важна е системата

Ако хлапето направи нещо недопустимо - трябва да седи само в тишина за няколко минути (или нещо друго, по преценка на родителя).
Това е правилна стратегия, която работи с всяко дете, което не е прекалено разглезено и все още не е достигнало етапа на „всепозволеност.“
До този нежелателен резултат обикновено се стига, когато родителите не са единни, мама забранява, татко – позволява, или ако са непоследователни и нарушават собствените си правила.

Мона Василева