Как ставаме зависими от партньора

Както пише Толстой, всяко семейство е нещастно по своему - и една от причините за такова нещастие може да бъде патологичната зависимост на единия партньор от другия.
"Патологичната любов" все още не е включена в американския диагностичен и статистически наръчник за психични разстройства, но психолозите вече я квалифицират като вид зависимост.

Д-р Ана Танасугарн назовава основните признаци на тази зависимост:

- имате проблеми с изграждането на лични граници в отношенията и усещането, че те не съществуват;

- страхувате се, че вашият партньор ще ви напусне;

- много се страхувате да останете сами;

- опитвате се да промените партньора си;

- стремите се се да го контролирате и манипулирате;

- играете ролята на спасител или жертва;

- за да се контролирате един друг, вие използвате емоционални „окови“;

- чувствате собствената си безполезност, ако връзката приключи;

- имате внезапни промени в настроението, когато връзката е на пауза;

- чувствате постоянна нужда да се свържете с партньора, да правите всичко заедно, да търсите одобрението му и т.н .;

- поставете нуждите на партньора си пред вашите собствени.
Психолозите отбелязват, че симптомите на патологичната любов наподобяват тези на гранично, нарцистично и биполярно разстройство на личността.

Пристрастяването съм партньора е свързано с травма в детството
Нездравословното поведение в романтичните връзки не винаги е свързано с травма в ранна възраст. Едно травматично преживяване обаче наистина може да повлияе на това как човек вижда света и себе си в него, и как общува с близките си.
Така че, ако детето е израснало в нестабилна среда, ако обстоятелствата около него постоянно се променят и са непредсказуеми, в зряла възраст то може да бъде привлечено от постоянни емоционални катаклизми.
Така човек може съзнателно да се откаже от здрави и безопасни взаимоотношения в полза на токсичните, които осигуряват повече „динамика“.
Нездравословното поведение може да бъде предизвикано от травма в детството, свързана с формирането на привързаности. Например, когато някой е изоставил или предал детето. То може да се чувства така след развода на родителите си или при неуспешно осиновяване. В резултат на това в зряла възраст ще развие този тип токсична привързаност.
По този механизъм травмите от детството са свързани с други зависимости – наркотици, алкохол или видеоигри, обясняват психолози.
Те дават възможност на човек бързо да задоволи „импулса на душата“ (положителни емоции) и временно да се отърве от емоционалната болка.

Учените сравняват „пристрастените към любовта“ хора с тези, които употребяват забранени вещества. При изследване на мозъка и на двете групи те установили, че определени области са с повишена активност. Оказало се, че невротрансмитерите и редица хормони (допамин, серотонин, окситоцин и вазопресин) могат да провокират компулсивно поведение в отношенията  и да доведат до същата тази патологична привързаност както към наркотиците и другите зависимости.
Мона Василева