Като майка на 3 момчета, нека ви разкажа ...

Когато ми казаха, че очаквам момче (първото), естествената ми радост и майчина еуфория моментално се смесиха с огромно чувство за отговорност и дълг. Въпросите в главата ми узряха по-бързо, отколкото можеха да се родят каквито и да са разбираеми отговори.

Момче! Ще имаме момче. Не е момиче!

Това не са панделки, полички, нито пък кукли Барби. Ще играем с истински чукове, камиони и ще учим много алгебра.
Не знам дали и вие сте имали подобно чувство, но тогава, през 2009 г., наистина се уплаших.
Как да го образоваме, така че по-късно да се чувства горд и реализиран?
В какво да инвестираме : в душа, сърце или ум? Как да постигаме целите си: пръчка или морков? Всички тези въпроси летяха наоколо, рояха се и ме преследваха известно време.
Слава Богу, не за дълго!
През 2011 се роди второто ми момче, а през 2013 г. дойде и още едно. Те потвърдиха всичките ми теории, като безусловно ги превърнаха в практика, реалност и система, с която искам да споделя с вас.

1. Момчето е просто момче

Ако на ултразвука са ви казали, че бебето ви има всички видими белези на момче, го приемете като един приятен факт от живота. Това не означава, че обичайният ви „розов“ период ще приключи незабавно. Не. Това отнема много време. И разбира се, това не означава, че отсега нататък къщата ви ще бъде изпълнена с чужди същества, които говорят неразбираем език и виждат света в напълно различни цветове.
Повярвайте ми, момчетата са просто нормални деца. Да, те имат по-нестабилна психика, много са уязвими, често реагират дори на метеорологичните промени, но те са просто деца с всички произтичащи от това (напълно естествени) последици.

2. Три момчета - строг режим или вечно уморена майка

Нека започнем с режима. Има такъв - адекватен, регулиран, по договаряне. Режимът не е насочен към конкретния пола. Дори да имах три момичета, пак щях да спазвам определен режим.
Това е важно и непоклатимо правило за всички деца, независимо от пол, възраст и характер. Добре установената, не смазваща и безкомпромисна рамка, значително улеснява живота на родителите и понякога опростява процесите на разбиране и от страна на децата.
Уморената майка – чували сте изказвания като „момчетата се катерят навсякъде, рушат всичко и не помагат в домакинската работа“ ... Не! Изобщо не е така.
Момчетата ви дават искрена нежност, реална помощ и разумна подкрепа.
Няма театър, капризи и внезапни промени в настроението.
Да бъдеш майка на момчета не е лесно, но и не е трудно (поне не по-трудно от това да бъдеш майка на момичета).
Да имаш три момчета в къщата означава винаги да си винаги във форма и в същото време да можеш да разчиташ на надеждно и мощно „рамо“.
Момчета понякога са големи хлапаци. Много е смешно, въпреки цялата им привидна сериозност. Тяхното присъствие много улеснява живота ми. С тях е много лесно и забавно, въпреки че понякога нещата не се получават съвсем както съм очаквала.

Снимка: Guliver / Getty

3. По какво се различават момчетата от момичетата?

Момичетата са по-изпълнителни, не е нужно да бъдат убеждавани за пореден път и не е нужно да им доказвате нещо през цялото време. Те обаче не са особено доверчиви, само вашата дума понякога не им е достатъчна.
Те са експериментатори по природа. Трябва да се примирите с това и да го приемете като част от собственото им развитие.
Момчетата са по-активни, нестабилни и харизматични. Няма да кажа нищо за физическата активност - всички деца или я имат, или не.
Но по отношение на стабилността и харизмата има особености. Момчетата бързо „пламват“, могат да „избухнат“ буквално от нищо. Но това също е много индивидуално.
Невъзможно е да се направят обобщения и да се каже, че всички момчета са родени лидери и скандалджии, а момичетата са тихи, кротки и склонни да се подчиняват. Всичко е много, много по-интересно.

4. Какво помага и какво пречи в общуването с момчетата?

Търпението, спокойствието и последователността – това са принципите, които помагат. Според мен най-важното е да не бързате да не преминавате от от една система в друга, да не експериментирате: днес е възможно, утре е невъзможно, да не ги объркате.
Много по-мъдро и по-правилно е да се придържате към един план за цялото семейство. За да бъдете по-конкретни, разбираеми и да не говорите подвеждащо.
Когато общувате с момчета, е много важно да говорите искрено, като с възрастен човек и да не бягате от директните отговори.
От най-ранна възраст научете синовете си да наричат нещата с истинските им имена, като внимателно дозирате и филтрирате информацията в зависимост от възрастта.
Научете ги да разсъждават и да доказват тезите си. Имайте предвид, че зад първото „защо?“ ще последва второ и най-вероятно трето.
Трябва да имате готов и изчерпателен отговор. Ако не сте готови за това, тогава може би е по-добре да пренасочите детето към някой по-компетентен. Неправилният или неразбираем отговор може значително да подкопае репутацията на родителите.

5. Ролята на татко в живота на момчетата

Татко и в Африка е татко. И момичетата, и момчетата трябва да го имат. Има мнение, че за татковците на момчета е по-лесно - поне така изглежда, че те имат свои собствени мъжки тайни и игри. Аз не бих казала това.
По-голямата част от момчетата са много силно привързани към майките си, докато момичетата често са „татковите“ деца.
Това е доказано отдавна, не сега и не от мен.
Да, мъжката половина от семейството наистина има много общи черти: еднакви възгледи за процесите и нещата, по-философски подход към действията, може би по-премерен и бавен начин на съществуване.
В крайна сметка жените по природа са много спонтанни и често имат мълниеносни изяви.
Вие, като мъдра майка, понякога трябва да отстъпите и да отидете малко в сянка. Позволете на таткото да взима собствени решения за децата и също така да носи отговорност за резултатите.
Кажете "Е, нали ти казах! Ти винаги успяваш!"
Бъдете умни, нека мъжете да бъдат мъже. И тогава няма да имате друг избор освен да бъдете жена, което по принцип се очаква от вас.

Мона Василева