Спестете обидното за детето: Как не те е срам

В гнева си често нападаме детето с „Как не те срам!“
Казваме го, когато заварим стаята разхвърлена, когато се държи лошо, когато направи каквото и да е беля.
Полза от подобни обвинения няма, твърдят психолози. Защото до 6-7-годишна възраст то още не може да разграничи срама от вината и страха.
Затова единствено страхът от наказание, може да го спре следващия път отново да постъпи така.

Има ли смисъл

Напълно безполезно е да опитваме да засрамим детето. Срамът събужда желание да „потъне вдън земя“ , но въобще не го учи на нищо, нито му дава друг модел на поведение.
Докато всеки родител всъщност иска да го научи и да му покаже как да постъпва правилно.
Чувството на срам – е улица без изход. Освен, че не учи на нищо детето, вреди на неукрепналата му психика.

Нужно ли да го порицаваме пред всички

За да има по-голям ефект, родителите често изричат упрека пред цялото семейство. Или демонстративно звънят на баба по телефона, за да ѝ разкажат за провинението на детето. Отново действат по модел останал от миналото (вероятно в тяхното детство така са ги наказвали)
Според специалисти това е опасно за психиката на хлапето. Когато го излагаме и засрамваме „пред публика“ , то се чувства обидено, унижено, гневно и най-вече неуверено в себе си. Чувства си беззащитно, а връзката с родителите се руши.

Помага чувството на отговорност

Вместо да разчитате на разрушителния срам, изградете у детето нещо позитивно – отговорност за постъпките, като естествено отчитате възрастта му.
Отговорността означава да признаеш грешката и да опиташ да я поправиш, без самобичуване още по-малко с унижения.
Когато човек се чувства отговорен, той може правилно да възприема информацията и осъзнава собствените си емоции.
Детето е в състояние да разбере: „Мама е ядосана, защото цялата къща е в безпорядък“. И тук е мястото не за срам, а за конструктивен диалог и то на емоционално ниво.
„Извинявай мамо, сега ще оправя стаята!“
Нали именно това искате да постигнете в подобна ситуация?

Винаги помнете, че каквото и да направи детето, то е добър човек и най-скъпото ви същество. Постъпката може да е лоша, детето – не.
Постъпката може да бъде неправилна, да ви разстройва, да ви докара до бяс и сълзи, но въпреки това детето си остава добро. А фразата: „Как не те е срам!“ отправя упрек към личността на детето, не към към конкретната постъпка.

Важно е детето да разбере и да е уверено в това, че е то е добро, единственото му прегрешение е, че е постъпило неправилно.

Мона Василева