Защо плачът на чуждото дете толкова ни дразни

Продължителният бебешки плач е изпитание за нервната система на всеки. Особено, ако истериите се случат в градския транспорт, в ресторанта или по време представление.
Защо реагираме по този начин, когато някое чуждо дете плаче?

Всички неведнъж сме били свидетели на сцени с истеричен плач на бебета, тръшкане на 3-годишните, на протестния плач на хлапета в предучилищна възраст.
В този момент сърцето на някои се къса от съжаление, а за други това поведение е неприемливо и досаден фактор. Трети решават да се намесят и да решат проблема, като разсеят детето, предлагат му сладкиши, играчки ... Доказано е , че тези методи не работят.

Защо възрастните не понасят плача на чуждо дете и как е добре да реагират родителите, обяснява семейният психолог Татяна Павлова.
Емоционалната система на детето не е зряла, не е готова да се справи с многото негативни фактори, с които то се сблъсква през деня. Например, когато не се е наспало, когато е уплашено, чувства глад, умора, не му е комфортно в детската градина, притеснява се, докато чака майка си и т.н. В психиката му се натрупват стресови стимули и то не може да се справи с тях.

Затова се „взривява“ емоционално

Често реагира експанзивно, защото не знае как по друг начин да изрази нуждите си. Ядосва се силно, когато възрастните не го разбират. Ако игнорират неговите нужди, то смята че пренебрегват него и неговите усещания, защо не са важни и ценни за нас.
То не избира удобен момент. Емоционалният срив се случва навсякъде:

както у дома, така и на улицата

Когато това се случи на публично място, хората наоколо не могат спокойно да гледат, нито да отминат с безразличие. Ако ги попитате какво чувстват в този момент: раздразнение, съчувствие или съжаление, всеки вероятно ще избере първия вариант. Защото бебешкият плач е един от най-силните дразнители за нервната система.

Снимка: Getty

Защо силният плач на бебето ни изнервя

В нашето общество има понятие „социално приемливо поведение“. Това означава, че независимо от възрастта, детето трябва да може да се държи „прилично“ в обществото.
В транспорта пътниците не харесват приказливите деца, а на опашката в клиниката неодобрителните погледи на възрастните са насочени към онези хлапета, които тичат и крещят по коридорите.
Но е ясно, че всяко има характер и различен темперамент – едно е по-буйно и живо, друго е мълчаливо и тихо. Ако обаче плаче и крещи на публично място, го определят за невъзпитано.
Плачът на чуждото дете е в състояние да вбеси всеки, който в този момент си почива, иска да се отпусне и да се успокои – примерно, но във влак или самолет. Тогава острите звуци и още повече плачът на някое дете дразнят нервната система. Подобни чувства човек изпитва при силна умора и стрес.
Понякога възрастните се оплакват, че получават главоболие или мигрена от детския плач. Това е още едно обяснение защо те избягват плачещи бебета. Силните звуци причиняват главоболие.
Има проучвания, че жените реагират по-силно на детския плач. Мъжете се отнасят към него по-спокойно. Но за майките плачът, дори на чуждо дете, е болезнено преживяване. Някои проявяват съчувствие, защото и техните деца са били неспокойни.
Друг момент, поради който непознатите не понасят бебешкия плач, са техните собствени неприятни емоции. Когато някое бебе наоколо ревне, се включват спомени от миналото, когато те самите са имали нужда от грижа или внимание, но не са ги получили.

Съвет към родителите: не обръщайте внимание на „доброжелателите“. Каквото и да се случва, винаги бъдете на страната на детето. Въпреки реакцията на околните.
След това можете насаме да говорите с него, да разберете какво се е случило, да му обясните правилата на поведение в обществото.

Какво е важно

- запазете спокойствие, не се намесвайте емоционално в ситуацията

- опитайте се да успокоите детето

- няма нужда да изпадате в крайности: яростно да защитавате детето, или да се чувствате виновна за поведението му, нито демонстративно да проявявате безразличие към причинения на околните дискомфорт.

Едва ли ще успеете да устоите на коментарите, но обяснете на случайните свидетели на емоционален срив на детето, че се опитвате да му помогнете, че то скоро ще се успокои и, че днес е уморено. Не забравяйте, че детето взима пример от вас във всичко и от вас учи правилата за поведение в обществото.

Мона Василева