Животът преди да се родя, белязан със страховете на мама

Или ретроградно за бременността с д-р Дора Пачова

30 януари 2020 г.

Илюстрация: Guliver / iStock

Когато жената забременее и реши да се информира как да се грижи за себе си и бебето, често се оказва погълната от лавина препоръки, инструкции, съвети и е лесно да се почувства загубена в морето на интернет като кораб без компас.

Живеем в ерата на информацията и за няколко секунди получаваме чрез интернет достъп до стотици статии за това какво „да” и какво да „не” правим по време на бременността – от древни източни мъдрости до материали в реномирани научни списания.

На всеки клик в мрежата дебнат „компетентни” твърдения, които често си противоречат едно на друго. Още по-лошото е, че част от тях насаждат страхове и чувство за вина на бременната жена, която не може да спази всички препоръки поради противоречията, споменати по горе и защото е нормално човешко същество, а не свръхсъщество.

Тогава на сцената се появяват дълбокото чувство на страх и непълноценност, а те определено не са добри спътници на бебето в утробата. Много съвременни изследвания показват, че различните видове стрес потискат или променят развитието на мозъка на нероденото дете.

Питам се защо нашето общество оставя нашето бъдеще на случайността и псевдообразованието от интернет, като фокусът изцяло е поставен върху физическото контролиране и случване на бременността и раждането...
И защо това продължава да се случа през 21 век, когато се натрупват все повече данни за значимостта на пренаталния период.

В моята практика често чувам жените да казват:

"Знам, че не трябва да се страхувам, но се страхувам и се чувствам ужасно виновна, че тормозя бебето със страховете си."

"Преживях огромен стрес с първата си бременност. Искаме да имаме второ дете, но ужасно ме е страх как ще се справя с втората.

"Не мога да забременея."

"Все става така, че чувам ужасни истории за раждане."

"Трябваше да пия лекарства и сега треперя от ужас как това се е отразило на бебето."

Ретроградно погледнато, много жени се справят и въпреки многобройните изпитания раждат здрави деца
Други – не се справят. Защо е така?

Ние сме различни – не само като гени и среда, в която сме се развивали като индивиди, а и защото имаме различни опитности, тялото ни има памет за боледувания, стресови преживявания, страхове, по различен начин сме се подготвяли за момента, в който ще станем родители и т.н.

Природата обикновено се е погрижила да има много защити за бъдещия живот. Проблеми възникват, когато има отрицателни натрупвания в личната история на родителите, когато не са лекувани физически или психични травми навреме, когато не се избира най-подходящият лечебен метод за конкретния човек.
При една и съща ситуация - настинка, уплаха, стрес – всяка бъдеща майка и всеки бъдещ татко реагират по различен начин, в зависимост от личната им история на заболявания, генетична и енергийна наследственост, родова памет и т.н.

Като лекар хомеопат съм изслушала хиляди „ретроградни истории“ - бременните жени или младите майки разказват как са били родени самите те и на какъв стрес си били подложени вътреутробно, ако им е разказана тяхната предистория.
След това споделят за своите собствени преживявания през бременността и раждането, защото всичко това е ключово важно като анамнеза и за новороденото, и като акцент при възникване на някакво заболяване.

Опитът ми показва, че няма еднозначно правило, че стресът, или страхът, или вината не винаги са фатални. След тях няма задължителен ужас и увредено дете. Много жени успяват да се справят.

Нашите баби и прабаби са зачевали, раждали и отглеждали децата си в превратни времена на изселничество, войни, бедност и болести. Оцелявали са и са създавали качествени, здрави хора.
Какво им е помогнало? Може би семейството, работата в контакт с природата, седенките, песните, вярата, билките, традициите, споделянето и общуването и ако щете - неинформираността, че „стресът е много опасен за бебето”.
Поне не са влизали в безумни обвинителни диалози със самите себе си (или поне ми се иска да вярвам, че е така).
Затова е време да помислим как да върнем поне част от тези ценности на днешните кандидат родители.

Какво помага на съвременната много знаеща и стресирана жена?

Имам 25 годишен опит като лекар хомеопат. През цялото това време работя съвместно с психолога Мария Джонгова.
През последните 15 години работя и с няколко лекари с АГ специалност и съм им много благодарна за възможността да обсъждаме и решаваме заедно в конкретните случаи кое е най-доброто за бременната жена.
Познавам прекрасни акушерки с благословени ръце. Виждам резултати от прилагането на техники от енергийната психология, ароматерапия, цветотерапия и др. Респект и поклон към всеки професионалист.

Изводите, които правя са, че когато жената получава адекватна грижа и адекватно лечение тя успява да се справи със страховете си или с болестите по време на бременността и да роди дете, което не е обременено или поне степента на стреса навреме е намалена.

Съществуват вече достатъчно научни доказателства, че детето в утробата може да общува, че разпознава гласовете на родителите си веднага след раждането, че запаметява случващото се около него. Нека използваме това знание, за да създаваме градивна и спокойна среда около бременната жена.
Например, тя да не гледа филми на ужасите, или филми с тежки криминални сюжети, трилъри и други затормозяващи жанрове.
Щом знаем колко важно е общуването вътреутробен човек-родител, бихме могли да използваме този канал за предаване на положителни послания на бъдещия човек.
Музиката със сигурност има голямо значение в пренаталния период и е чудесно, че вече разполагаме със специално подбрана музика за бременни. Имаме завещани мъдри съвети от Учителя Беинса Дуно и от много други будители.

Ако искаме по-добър живот за бъдещите деца, то най-важното е да работим за промяна в съзнанието на бъдещите родители. Прекрасно би било Слънчевата педагогика – една българска система за обучение и възпитание да стане достъпна за много повече учители и деца.
Необходимо е още младите хора да знаят, че зачеването не бива да бъде случайно, а бременността не е време за семейни драми, наваксване на пропуснати работни срокове и бясна надпревара с времето, за да направим перфектния ремонт, да купим най–модерната количка и т.н.

Смятам, че имаме реални инструменти, с които да намалим стреса, да лекуваме и да подпомагаме природата в създаването на здрави и хармонично развити деца още в пренаталния период.
Вярвам, че правилният път е комбинация от традиционното българско знание, опитност и мъдрост, обогатени със съвременните практики за пренатално обучение и терапия. Само тогава ще сме осигурили по-добро бъдеще за децата и внуците си.

Д-р Дора Пачова, магистър по хомеопатична терапия, магистър по психология
Директор на Център за здраве и образование „Едикта“
Председател на АЛХБ
Координатор Образование на Европейски комитет по хомеопатия

Повече за пренаталния период и грижата преди раждането ще научите във „Вълшебството на живота” на 31.01.2020 г. , 18.00, Зала ул.“Раковски“ 108   – концерт и среща разговор за пренаталния период с участието на:

Мари Жинет Ро – консултант по психобиология;

Йоанна Мари – почетен съдия в Гърция и психолог, президент на Гръцката асоциация по пренатално възпитание, член на OMAEP (Световно обединение на Асоциациите за пренатално възпитание);

Яна Мицева – практик по енергийна психология;

Д-р Дора Пачова – магистър по хомеопатична терапия, председател на Асоциация на лекарите хомеопати в България.

 

Коментари
Последни видеа