Радвайте се, ако децата просто не могат да застанат на едно място

 "Изкуството, спортът, подобно на науката, са начин за овладяване на света, инструмент на неговото познание по пътя на човешкото движение към така наречената "абсолютна истина".

Тези думи на Андрей Тарковски имат общо с теорията, че докато осмислят света около себе си, малките деца просто трябва да се движат.

Когато синът ми беше в предучилищна възраст, не можеше да стои неподвижно. Беше на четири години и заставането мирно въобще не беше силната му страна, а и ако съм честна, сега все още е така. Но пък стоенето на едно място за по-дълго време не е обща черта за тази демографска група. На четиригодишна възраст децата искат да научат повече за света около тях и един от най-добрите начини за това е чрез физическа активност.

Всеки, който някога е прекарвал известно време с група от предучилищна възраст и е опитвал да принуди децата да седят за дълъг период от време, е наясно, че това е безсмислен урок. И все пак точно това се случва в някои детски заведения и училища.

Чудя се кой е решил, че децата учат по-добре, като седят? Очевидно е някой, който никога не е бил заедно с три-, четири- и петгодишни деца повече от 10 минути. Защото това е максимумът, в който те могат да седят мирно, без да се изнервят. След това всяка надежда, че ще ги научите на нещо, изчезва.

Казано по-просто, децата, особено децата в предучилищна възраст, се нуждаят от физическа активност, за да могат наистина да усвояват преподаваното.

Имаме изобилие от научна информация, която показва колко ясна е връзката между движението и ученето. Просто мозъкът се нуждае от движение, за да се улесни ученето.

Малкият мозък, който се намира в задната част на главата, е център за двигателен контрол и макар че е само с размер на юмрук, почти половината от мозъчните неврони се намират именно в него. Питър Стрик и неговият екип, работещ в Медицинския център на ветераните в Сиракуза, Ню Йорк, откри от какво зависят пространственото възприятие, паметта и вниманието - всички важни неща, които младите трябва да усвоят, за да научават и запомнят информацията.

Многобройни изследвания, споменати в книгата „Teaching with the Brain in Mind“ сочат връзката между физическата активност и ученето за децата. Има много игри, които децата играят в предучилищна възраст, които могат да изглеждат просто като игра навън, но когато вникнете в играта, виждате, че става въпрос за средство за обучение.

Вземете например играта „Саймън каза“ (походяща за раздвижване на група, която е започнала да губи интерес – може би си я спомняте от филма „Умирай трудно 3“, в който Брус Уилис и Самюел Джексън обикаляха различни краища на града и изпълняваха разни неща, които лошият им нареждаше – бел. ред). Децата се учат да следват инструкциите чрез физическа активност - Саймън ги принуждава да внимават активно, защото ако не го направят, ще пропуснат следващата си стъпка.

По същия начин е наложително ангажирането на малките в дейности, включващи решаване на проблеми. И обратното - оставането седнали през целия ден наистина не е добро за никого.

Дори и големите, когато работят в традиционна офис обстановка, имат свободата да стават и да се раздвижват, когато пожелаят. Ние, възрастните, знаем, че заседяването пред компютрите не е добро за нас. Така че сме склонни да полагаме усилия да ставаме от време на време през работния цикъл и да се ангажираме с някаква физическа активност, независимо дали е кратка разходка, отиване до банята или кръгчета около бюрата.

И щом знаем, че движението е нещо добро, и щом нашите тела ни казват, че трябва да го правим, защо не позволяваме същата тази свобода за нашите деца?

Снимка: Guliver / iStock

"Когато се движите, стимулирате всички нервни клетки, които използвате, за да мислите, и когато стимулирате тези нервни клетки, те са подготвени да правят различни неща", казва д-р Джон Стой, професор по психиатрия към Медицинския университет в Харвард пред Си Ен Ен.

Физическата активност дава възможност на децата периодично да сменят движенията си. В детската градина на сина ми малките сменят дейностите си приблизително на всеки 20 минути. Това включва времето, което те прекарват, седнали на техните масички, докато работят по математика, граматика или рисуване.

А проучване, публикувано от Pediatrics през 2017 г., установява, че физическата активност влияе положително на производителността в класната стая. Изследователите са използвали 26 проучвания, възлизащи общо на 10 206 деца на възраст между 4 и 13 години. И отбелязват, че наличието на гимнастическа зала е най-добрият начин да се помогне на децата да имат по-добри образователни постижения. Интересно е, че добавянето на физическа активност в класната стая помага за уменията на малките ученици по математика, наред с благотворното ѝ влияние за тяхното поведение.

Трябва да спрем да очакваме от децата в предучилищна възраст повече, отколкото могат да ни дадат. Не само е трудно, но понякога и невъзможно да накараш малките хора да стоят неподвижно за дълги периоди от време, а и не е необходимо, само че някои училища пренебрегват тази реалност. И това е проблем.

„Движението решава поведенчески проблеми в класната стая, защото ако малките се движат, няма да натрупват много излишна енергия. Те ще могат да се фокусират и да решават междуличностните си проблеми по-спокойно“, смята Сюзан Камин, главен уелнес служител в американската национална асоциация по физическа грамотност за Си Ен Ен.

Един от най-често срещаните аргументи, които чуваме от училищата, е, че през учебния ден няма достатъчно време за физическа активност. Но както се посочва в инициативата „Нека се движим“ (подета от Мишел Обама преди 10-ина години - бел. ред) трябва човек да се стреми към поне един час физическа активност на ден.

Не обвиняваме учителите и администраторите, разкъсани между даване на адекватно количество спортни занимания на децата, и трудностите, свързани с учебната програма. Ограниченото количество учебни часове и опитите да се подготвят децата за високи образователни стандарти отнемат от физическите им нужди. Мнозина отказват да се адаптират, въпреки доказателствата за ползите от движението, но добрата новина е, че знаем какво трябва да се направи. Нека го направим.

Източник, превод Марина Атанасова