Детски психолог ли? Не, благодаря!

Специалистът Магдалена Данаилова за криворазбрани ситуации с родители и деца

Снимка: Guliver / iStock

Провокирана съм да напиша тази статия поради много причини. Аз съм детски психолог и, за съжаление, все още срещам неразбиране от страна на много родители относно тази професия.

Разбира се, целта ми не е да убеждавам в това колко е полезна нашата професия. Има много хора, които никога не прибягват до услугите на психолога, което е чудесно, щом могат да се справят с трудностите сами.

Има, обаче и родители, които предпочитат да получат отговори, преди да опитат сами, и други, които са пробвали различни начини за справяне с даден проблем или ситуация, но не са успели и тогава търсят помощта на специалисти. И точно там започва нашата работа.

За помощта

Психологът не е и не бива да бъде заместител на родителите. Ако има специалист, който твърди, че всеки родител трябва да се допитва до него, то тогава той не е никакъв специалист. Да бъдеш психолог означава да изслушаш, да разбереш и да помогнеш там, където има нужда и търсене, а не на всяка цена. Неслучайно родителите търсят детските психолози, а не обратното. Но да отричаш помощта на специалист там, където тя би имала позитивен ефект, е също толкова некомпетентно, колкото и сам да предлагаш услугуте си.

В практиката си често се сблъсквам с родители, които имат желание да се срещна с детето им и да им дам съвети, или пък да направя оценка на развитието му, но в същото време се страхуват да дойдат на първата консултация.

Може и да греша. Може да не се страхуват, а да не намират смисъл. Все още идеята за психолозите и психологическите консултации е много изкривена и различна от реалността. Когато се опитам да им обясня за смисъла на първата среща с родителите, отново срещам неразбиране. Ето защо ще се опитам тук да разясня процедурата по консултиране на деца и родители, нейното значение и цел.

За първата среща

Обикновено това, което се прави или поне би трябвало да се направи, е първо една среща само с родителите, на която те да разкажат за своето дете, за неговата история и за проблемите, с които се сблъскват към момента. И точно тук родителите губят мотивация. Чувам реплики като:

 „Защо аз да ви разказвам? Не можете ли вие да видите детето и да разберете какъв е проблемът?”, „Какъв е смисълът да идваме без него?”, „Аз не мога да ви кажа всичко, вие сте специалист и знаете повече от мен”...

Всъщност целта на тази първа среща не е да се постави етикет на детето и да се даде готова рецепта за проблема. На тази първа среща/консултация родителите разказват за детето, защото те са тези хора, които прекарват най-много време с него и които познават неговото развитие. Няма специалист, който, виждайки едно дете за първи път, да знае какво се случва с него тук и сега, ако не е чул цялата предистория и как точно се е стигнало до даден проблем.

Представете си, че отивате на лекар и му казвате, че кашляте, а той ви дава сироп за кашлица. Започвате да го пиете, но се влошавате, вдигате температура... Всеки лекар ще ви попита от кога е кашлицата и има ли други оплаквания. Така и всеки психолог трябва да знае повече информация, преди да се срещне с детето. Или поне би трябвало да е всеки!

За съжаление, в тази професия няма законова рамка и е възможно всеки да прави това, което смята за добре... а то невинаги да е такова. И да, психологът е специалист и има нужните знания и умения, но преди да може да ги приложи, трябва да има цялата картина пред себе си.

Всяко дете е различно и дори и проблемът да е еднакъв в два различни случая, то обикновено неговото разрешаване става по различни начини. Затова е важно да знаем какво е довело до него, какъв е ресурсът на детето, кои са неговите силни страни и как те могат да бъдат използвани за справяне с трудностите.

Родителските притеснения

Една консултация понякога може да бъде напълно достатъчна и да не е необходима среща на детето с психолога. Това е другото, от което родителите често се притесняват - как ще заведат детето на психолог, какво ще му кажат, дали другите ще му се подиграват като разберат...

Когато родителите дойдат на консултация, те имат възможността да разкажат за всичко, което ги притеснява и всичко, с което смятат, че не се справят, както и да получат конкретни съвети за това как да подходят и да помогнат на своето дете. След това могат да изпробват тези техники и да видят кои от тях ще дадат резултат и кои ще се окажат неподходящи. В работата с деца няма един-единствен начин за разрешаване на проблем. Ето защо психологът е длъжен да съобрази съветите си с информацията, която вече е научил за детето и да бъде креативен. А какво може да очакваме от специалист, който не разполага с тази първоначална информация?!

Конкретен пример:

За да бъда по-ясна, ще дам конкретен пример, който показва колко важна и нужна е тази първа среща с родителите и информацията от нея. Представете си дете, чиито родители се притесняват за неговото развитие. То предпочита да играе само и не се обръща на името си.

Поради многото информация в интернет родителите веднага започват да си мислят, че детето им вероятно има диагноза от аутистичния спектър. След информацията, получена по време на консултация, става ясно, че детето не е гукало, когато е било бебе и не е реагирало на думите на родителите.

То така и не проговаря, никога не се е стряскало от силен шум и не е показвало интерес към това да слуша родителите си по телефонната слушалка. Става ясно, че детето има проблем със слуха, но никога не му е правено изследване за това.

Ето и причината то да не се обръща на името си и да не търси компанията на другите. То играе само, защото съвместната игра не му носи удовлетворение - то не чува какво му казват другите. Не може да говори, защото никога не е чувало речта.

Но как бихме могли да разберем всичко това, ако просто видим детето, без да разполагаме с тази информация?! Често ме питат: „но и гукането и пълзенето ли са от значение?”... и ето го отговорът: всеки един детайл от развитието на детето може да е от полза за установяването на проблема, както и за неговото решение.

Има случаи, в които срещи с детето са абсолютно необходими, но понякога това е излишно и една среща с родителите е достатъчна. Там те могат да споделят свободно всичките си затруднения и опасения и да получат съвети как да се справят с тях. А след това и да ги приложат на практика.

В заключение ще кажа само, че консултациите с психолог би трябвало да са източник на информация и начин за разрешаване на проблеми, а не табу!

Магдалена Данаилова е детски психолог и специалист ранно детско развитие.

Завършила е бакалавърска степен по психология в Абърдийн, Шотландия, където е преминала и двужодишен курс по консултантски умения. После завършва магистратура „Детско-юношеска и училищна психология” в СУ „Св. Климент Охридски”. Била е доброволец към няколко центъра и организации. Работила е като психолог в ЦСРИ на лица с проблеми от аутистичния спектър, а от 2016 г. работи в Център за ранно детско развитие и психологическо консултиране "Шарено детство", на който е един от създателите.

"Работя по австралийска система за ранно детско развитие - Киндиру, а също така съм и консултант по невромоторни незрялости към същата програма", обяснява Магдалена. "Интересите и компетенциите ми са свързани с ранното детско развитие, както и разстройства и особености в психичното, социалното и емоционалното развитие на децата."

Коментари
Последни видеа