5 правила за злоядото дете

Детето се муси и подбутва чинията. С часове дреме на масата и рови с вилица в храната. Резултатът от „разкопките“ е заключението: „Аз такова не ям!“, въпреки , че дори не го е пробвало.
Много родители са запознати с този сценарий. И хрането се превръща в драма за цялото семейство.

Хранителната неофобия (нежеланието да се опитват нови храни) не е напълно изучен феномен.
Учените допускат, че може би това е защитен механизъм, който е помогнал на нашите предци от пещерната епоха да не се отровят от непозната храна.
Днес ситуацията е различна и всеки родител трябва да се справя някак с проблема, за да не остави детето си да гладува.

Как да намерим компромис в такава ситуация, разказва д-р Елена Мотова, автор на книгата „Моят най-добър приятел е стомахът. Храна за умни хора." 

1. Не превръщайте храненето в драма

Момиче, което не иска да опита храната.  Снимка: Shutterstock
Нека се храни в спокойна обстановка (или поне в неутрална – без да карате хлапето да яде на сила или да коментирате какво е изяло).
Колкото повече суетене, внимание, натиск, толкова по-проблемно е хранителното поведение на детето.

Просто яжте заедно (дори да сте само двама) и не приемайте храненето като отделна мисия. Използвайте семейните събирания, за да моделирате здравословно хранително поведение.

Не хранете детето допълнително, ако откаже това, което сте подготвили за цялото семейство. Това само насърчава придирчивото хранене.
Опитайте се да включите поне една храна, която вашето дете обича във всяко хранене и продължете да предлагате балансирано меню, независимо дали яде или не.

2. Планирайте закуска-обяд-вечеря

Закуската, обядът и вечерята трябва да се планират приблизително по едно и също време всеки ден. Една и съща стая, маса, съдове, липса на разсейващи фактори като телевизор, таблет, телефон ... Всичко трябва да създава настроение за храна.

Малкото дете яде малки порции, така че не си струва да добавяте допълнителни закуски към графика.
Заедно с храната, може да предложите сок или млечни продукти, но между храненията трябва да се предлага само вода („кухнята е затворена“).

Храненето не трябва да продължава повече от 30 минути. Вдигнете чинията без коментар, дори ако детето не е приключило с яденето.

3. Бъдете търпеливи с новите продукти

Предлагайте храната по опредерен ред - непознат или по-малко любим продукт съчетавайте с познат или предпочитан.
Според различни изследвания е необходимо новата храна да се предлага 10-20 пъти, за да я приеме детето.

Момче, което не иска зеленчуци. Снимка: Shutterstock

Опознаването на храната - когато детето помирише, опита парче и след това го върне обратно - е естествен етап от приемането на нещо ново.
За сензорното развитие е важно децата да пробват и да се запознаят с различни текстури и вкусове, дори да ядат само с ръце.

Предлагайте ярко оцветени храни, храни, които да се ядат само с ръце и сосове за топене. Децата са по-чувствителни към температурата на храната - предлагайте топла, а не гореща.  

4. Уважавайте апетита на детето

Ако детето не е гладно, не го насилвайте да яде. Освен това не го подкупвай и не го принуждавайте да яде определени храни или да дояжда това, което е останало в чинията.

Предлагайте малки порции и дайте възможност на детето си да поиска допълнително. И децата, и възрастните може да имат храни, които не обичат.
Не забравяйте, че нито една храна не е абсолютно необходима: храните от една и съща хранителна група са взаимозаменяеми.

5. Богатият избор не помага 

Родителите са отговорни за това какво, кога и къде ядат децата им. Детето е отговорно за това колко яде.
Изкушавате се да питате детето какво иска да яде. То най-вероятно просто не знае. Затова ще отхвърли всички ваши предложения и ще поиска нещо друго.
Решението какво да се купи, сготви и сервира е отговорност на родителя.
Възрастните имат кулинарни умения и хранителни познания. Разбират и какво харесва детето им. Това е напълно достатъчно.

Мона Василева