Как да разберете дали детето страда от аутизъм

Полезни съвети към родители, които се притесняват, че малкото има някакви отклонения

Снимка: Shutterstock

„Детето е на 2 години и не говори... сигурно има аутизъм“. „Бебето пърха с ръце, когато се радва..., четох, че това е симптом на аутизъм“. „Детето се обръща на името си само понякога, през другото време сякаш не чува..., дали не е аутист“.

Родителите са толкова наплашени от тази диагноза, че всяко тяхно притеснение води именно до тези мисли и опасения. Те се страхуват истински от това детето им да не бъде диагностицирано с това състояние, но в същото време търсят конкретни отговори и биха почувствали и капка облекчение, за да разберат „какво не е наред с детето“ им, за да се държи то по определен начин.

Допреди няколко години не бяха толкова много хората, които знаеха за състоянието „аутизъм“. Често дори се случваше да смятат, че е заразно, наследствено и т. н. А сега сякаш всеки втори родител е запознат с неговата характеристика.

Снимка: Shutterstock

От къде произтича тази масова истерия и тревожност, свързана с аутизма

През 1998 г. д-р Андрю Уеикфийлд публикува резултати от свое проучване на 12 деца, с което твърди, че е възможна връзка между аутизма и МРП ваксината. Родителите на тези деца споделили, че след ваксинацията наблюдавали загуба в уменията на децата, включително и проблеми с говорните им способности. Няколко години по-късно става ясно, че зад проучването стои конфликт на интереси, както и това, че тези 12 деца не са били избрани случайно. Разбира се, много родители все още вярват на подобни твърдения, защото те са били „доказани“ някога. Но пропускат факта, че подобни данни не са били откривани никога досега отново, въпреки всички опити на учени и изследователи да репликират подобни проучвания. С две думи, връзка между ваксините и аутизма не е откривана никога след това, а и единично откритата такава не е била никога научно доказана.

Това, което прави проучването важно обаче е, че то води постепенно да информираност на хората за състоянието. Интересът към него става голям, а липсата на знание за факторите, които водят до аутизма провокират още по-силна тревожност у хората. Родителите започват да се питат какво да направят, за да го избегнат и какво да отстранят, за да се преборят с него.

Още един фактор, който води до това все по-често да чуваме за аутизма е по-добрата диагностика на психичните състояния. Преди години едно дете с особено поведение можеше просто да бъде прието за „по-различно“. В днешно време зад тези разлики стоят думи като „аутист“, „генерализирано разстройство на развитието“, „аспергер“, „забавяне в социо-комуникативната реч“, „разстройство на речта“ и т. н. Днес разполагаме с много и най-различни инструменти за оценка, които долавят и най-малките сигнали за това, че нещо не е „типично“ за възрастта на детето. Плюсовете на всичко това са, че родителите се запознават по-добре със спецификите в темперамента и развитието на децата си, а оттам и адаптират начина си на общуване с тях.

Кое обаче е аутизъм и кое норма

Отново стигаме до този въпрос. Аутизмът е широкоспектърно състояние, което означава, че едно с друго децата могат да не си приличат изобщо. Той не се характеризира от външни белези, както е при деца с Даун синдром например. Но и в поведението на детето се откриват много различия. Обединяват го само два общи елемента, а именно: затруднения в социалната комуникация и ограничено, повтарящо се или сензорно поведение/интереси. Това са последните изисквания, на които трябва да отговаря едно дете, за да бъде поставена тази диагноза. Също така то трябва да е имало симптоми на подобно забавяне още от много ранна детска възраст, за да се каже, че отговаря на критериите за диагнозата.

Следователно, ако детето изведнъж спре да говори на 3-годишна възраст, може да става въпрос за емоционално състояние или мутизъм, но не и за аутизъм. Ако бебето само пърха с ръце, но не показва никакво изоставане в социо-комуникативната сфера и гука/има лепетна реч, тогава също не може да става въпрос за подобно състояние. Ако детето не се обръща на името си винаги, когато го викат, може да е поради факта, че няма интерес към това, което възрастните предлагат. Същото това дете може да има проблем с концентрацията или пък със слуха, но не и да е „аутист“, защото това споделят родители в интернет.

Снимка: Shutterstock

Полезни съвети към родителите

Аз, като специалист, винаги съветвам родителите първо да вложат всичките си усилия и ресурси в това да помогнат на детето да компенсира текущи затруднения и едва след това, ако тези усилия се увенчаят с пълен неуспех, да потърсят причината за поведението някъде там, в лицето на диагнози и състояния. Често малки деца, които стоят по цял ден пред екрани наподобяват поведението на дете от аутистичния спектър. Това е така, защото екранът често пречи на правилното развитие на екпресивната и реципрочната реч, както и натоварва крехната нервна система на детето, в следствие на което то променя коренно поведението си.

Затова моят съвет към всички тези родители, които се тревожат дали децата им имат аутизъм са: първо анализирайте цялата ситуация, след това инвестирайте време и усилия, за да надградите над уменията на детето и само ако всичко това не даде резултат, проверете става ли въпрос за диагноза или не, но при специалист, а не чрез интернет.

Интернет е чудесно място за търсене на достъпна информация, но може и да бъде много подвеждащо пространство. Винаги ще намерите тези отговори, които търсите. Но дали те съответстват на реалността..., това интернет не може да ви го каже.

Магдалена Дойчинова, детски психолог

Коментари
Последни видеа