От 6 месеца до 1 година палитрата от емоции се обогатява

Детето расте. Навършило е 6 месеца, а за емоциите от раждането до този момент, ви разказахме в първата част на материала. 
Палитрата от емоции, които изпитва, постепенно се обогатява, а взаимодействието с околния свят и най-вече с майка му стават все по-разнообразни и интензивни.

За да разберете по-точно мотивите на неговите действия и желания, е добре да сте на ясно с етапите на развитите на психоемоционалната сфера, обяснява психологът Светлана Забегайлова

6-12 месеца: с изненада и интерес
До края на първата половина на годината изненадата се добавя към палитрата от емоции на бебето, а с нея основният стимул за развитие е интересът.
Можете да го впечатлите  с някаква новост; то все още не може да задържи вниманието си повече от минута-две и то постоянно се нуждае от нова „храна за ума“.
Сега, освен многобройните физически желания, то има и психологически, основното от които на тази възраст е да общува и да учи.
Поради това то става неспокойно и любопитно и понякога неговото „искам“ и „мога“ не съвпадат с това на майка му.

Снимка: Getty
Малките капризи все още не се превръщат в проблем - на тази възраст детето лесно се разсейва и може да пренасочите вниманието му към нещо друго.

Постепенно желанията и интересите му стават все по-устойчиви ; от тях се формират предпочитания и вкусове – към храна, играчки, забавления, книги, песни.
Родителите забелязват какво детето им харесва особено силно и какво посреща решителен отказ.

След 8 месеца, когато детето става все по-активно, започва да пълзи и да се изправя на крака, настъпва първият етап от психологическото му отделяне от майката.
От една страна то понася безболезнено краткотрайната раздяла с майка си, тъй като започва да осъзнава, че тя продължава да съществува, дори и да не я вижда.
Сега то много обича да играе на криеница: „ку- ку, къде е мама“ . То се опитва да намери майка си, която е покрила лицето си с ръце или с шал.
В същото време усещането за самостоятелност често води до друг феномен: т. нар. „осеммесечната тревожност“.

Хлапето плаче при вида на непознати

(например лекаря, от когото преди въобще не се е страхувало), често се събужда през нощта, става неспокойно.

През тези няколко месеца на повишена чувствителност и тревожност, се опитайте да избягвате глобални промени в живота му: сега не е времето да се върнете на работа, след отпуската по майчинство, нито да сменяте бавачката - бебето се нуждае от чувство за постоянство повече от всякога.

Снимка: Getty

Обикновено насърчаваме детето, когато не плаче (но не и за това, че се смее).
Доволни сме, когато не показва отрицателни емоции. Помнете, че това по-често се случва с тихите и послушни деца, които страдат от стрес не по-малко от другите.

На всяка възраст бебето има пълното право да изпитва страх, възмущение, раздразнение и е необходимо да ги демонстрира. Това е важно за психо-емоционалното му здраве. Задачата на родителите е да го научат да прави това, без да предизвиква отрицателни реакции у другите.

Следва продължение

Мона Василева