Д-р Едуард Рослер: Детското развитие и чревното здраве са свързани

Ако не знаеш причината, лечението е неправилно, твърди специалистът пред Станислава Чуринскиене

Снимка: Shutterstock

Д-р Едуард Рослер е лабораторен лекар, собственик на лаборатория "Рослер" - сред единиците лаборатории в Европа, които изследват цялостния микробиом, серотонин и допамин в червата. Известен е с успешните си терапевтични протоколи при деца с проблеми в развитието.

Д-р Рослер ще изнесе публична лекция в клиника "Св. София" на 25.10 от 14 чпо покана на Сдружение "Всяка дума".

Вярно ли е, че раждането по естествен път е свързано със здравата чревна флора/ микробиом при бебетата?

И да, и не. Очевидно е, че естественото раждане е по-благоприятно от имунологична гледна точка. Вагиналната флора на майката, която влиза в контакт с новороденото, служи като пробиотик и стимулира имунната система, а червата на бебето нямат никакви бактерии от майката, те са стерилни.

Новороденото получава първия си контакт с бактерии чрез раждането, кожата, ноктите и косата му се „колонизират“ с майчината чревна и вагинална флора. Тази първа колонизация влияе основно на развитието на чревния микробиом и имунната система.

При цезаровото сечение това не се случва, защото контактът е само с кожата на майката. За това се смята, че разнообразието на чревните бактерии в този случай е доста по-малко. Има доказателства, че децата, родени секцио, страдат по-често от алергични и автоимунни заболявания и от бронхиална астма.

Тук идва голямото „но“. Вече знаем, че почти всички заболявания са мултифакторни, особено свързаните с алергии, и не можем да пренебрегваме останалите фактори. Разбира се, стомашно-чревните възпаления, пропускливите черва, дисбалансът в чревната микрофлора, гъбичните инфекции или непоносимостите към храни могат да се появят и при хора, родени по естествен път. Зависи от начина им на живот, храната, антибиотиците.

Как е свързана чревната флора/микробиомът и доброто развитие на централната нервна система? Можем ли да говорим за чревно-мозъчна връзка?

Отговарям първо на втория ти въпрос - да! Мозъкът и червата са свързани, при това много здраво. До 97% от един от най-важните невротрансмитери, серотонинът, се произвежда в червата, в ентерохроматофиновите клетки.

Серотонинът има много функции, например регулация на съня, на настроението, апетита, когнитивните функции – памет, заучаване. Регулира и перисталтиката на червата. Производството на серотонин може да бъде повлияно от проблеми в стомашно-чревния тракт.

В случаи на тежко възпаление или чревна пропускливост, серотонинът може да намалее и това да има тежки последствия. Повишен серотонин пък се наблюдава при хранителни непоносимости.

Вторият много важен невротрансмитер, допаминът, не се произвежда в стомашно-чревния тракт, но пък намалява мотилитета на червата и защитава чревната мукоза. Очевидно е, че проблеми в тази област също влияят върху производството на допамин. Да обобщим – нарушенията в чревната флора водят до възпаление/пропускливи черва, а това влияе върху всичко, което се произвежда в червата.

Много деца получават атопичен дерматит в днешно време, при това все по-рано. Атопичен дерматит“ диагноза ли е или трябва да търсим истинските причини за обривите и сухата кожа? Може ли непоносимостите към храни да играят роля?

Въпросът ти съдържа отговора. Атопичният дерматит, като всички хронични алергични заболявания, си има причина. Естествено, има и редки наследствени дефекти, които причиняват такива симптоми, но в огромния процент от случаите винаги има скрита причина.  

Невротрансмитерът/хормонът, който причинява почти всички алергични симптоми, е хистаминът. Наша задача е да разберем какво го повишава. Затова нека обясня разликата между непоносимост и алергия:

Непоносимост означава неспособност на тялото да разгражда/метаболизира някои продукти. Например лактозата, която е вид захар. Тя трябва да се разгради до глюкоза и галактоза, но за целта е нужен ензимът лактаза.

Хората с лактозна непоносимост или нямат този ензим, или го произвеждат в недостатъчни количества. Така лактозата им не се разгражда и се натрупва в дебелото черво, където се консумира от бактерии и това води до стомашни болки, метеоризъм, диария.  

Алергията обаче следва съвсем различна схема. Тя е имунна реакция на тялото срещу протеини, погрешна реакция, която произвежда антитела. Когато човек консумира млечни продукти, антигени/ антитела реагират срещу освобождаването на хистамин и това води до симптоми на хранителна алергия – чревни възпаления, диария, кожни проблеми, пропускливи черва и какво ли още не.

Но забележете, алергията няма нищо общо с лактозата. Непоносимостта не е свързана с хистамина. С изключение на хистаминовата непоносимост! В класическия си вид тя се получава, когато тялото не разгражда хистамин. Ензимът, който разгражда хистамина, се нарича ДАО. В работата си съм въвел две нови разграничения на хистаминовата интолерантност – тип 1 и тип 2.

В случай на дефицит на ДАО – ензима, говорим за непоносимост тип 1, по сходство с диабет тип 1, при който не се произвежда достатъчно инсулин. Тук организмът не произвежда достатъчно ДАО – ензим и хистаминът не се разгражда. За тип 2 говорим, когато ДАО е повишен, но хистаминът отново остава висок.

Тип 2 реално е хранителна непоносимост, докато тип 1 е истинска хистаминова интолерантност. Вече знаем, че някои непоносимости към храни влияят тежко на гастроинтестиналния тракт, но понеже не са свързани с хистамин, нямат кожни прояви.

Хранителните непоносимости от тип 2 пък не са причинени от конкретна храна, а от цялостния ни начин на живот – консерванти, оцветители, лекарства, още много неща. Така че да, непоносимостите могат да причинят кожни проблеми, но много рядко при бебета. И разбира се, да не забравяме, че има много причини за проблеми с кожата.

Кога най-рано може да се диагностицират хранителните непоносимости?

Дори при 8-месечни бебета сме виждали повишен хистамин, причинен от хистаминова непоносимост тип 1. Непоносимостите тип 2 могат да се появят от момента на захранване, адаптираните млека също могат да причинят непоносимости, заради съставките си. Все още не е съвсем сигурно как влияят храненето и стилът на живот на майката.

Хранителните непоносимости при деца от 0 до 6 месеца са доста нетипични, за това казвам, че не самото мляко, а някои добавени съставки са отключващият фактор.

Да кажем, че майката изяде пакетирана храна с много глутамат. Това може да потисне ДАО – ензима, който разгражда хистамина. Ако глутаматът премине през майчиното мляко, то ще блокира ДАО на бебето и хистаминът няма да се разгражда.

Не мога да обясня тези наблюдения с данни от изследвания, но сме виждали стотици чревни проби на деца под 1 година, а обикновено непоносимостите се развиват в дългогодишен период. Все пак, по-разумно е детето да е навършило няколко месеца, за да се е развила напълно чревната флора. Впрочем, непоносимостите могат да се тестуват и във фекална проба, не само в кръв.  

Може ли лактозата или глутенът да повлияят върху развитието на детето?

Вече изяснихме механизма на лактозната нетолерантност. Тя има доста видими симптоми и се третира лесно – като се елиминира лактозата. Ако не се лекува обаче, може да доведе до хронично възпаление, а оттам и до други проблеми, включително и разстройства в развитието.

Но ако майката види, че лактозата води до диария, повръщане и стомашни болки (колики), едва ли би продължила да я дава на бебето си, та едва ли можем да очакваме усложнения в по-късна възраст. Продукцията на лактаза (която разгражда лактозата) може да се повлияе от множество разстройства на стомашночревния тракт, като тогава непоносимостта е само симптом, а проблемите в развитието са причинени от по-дълбоки, коренни причини.

Глутеновата непоносимост е по-сложна тема и има три различни форми на проблеми, свързани с нея. Най-тежкият вариант е цьолиакията - наследствена болест, която се лекува със строга елиминационна диета. Води до сериозни разстройства в развитието, но за радост е рядко заболяване.

Вторият тип е пшенична алергия. Като всички други хранителни алергии, е хистаминосвързана. Третият най-разпространен тип е глутеновата чувствителност, но тази диагноза се поставя само, ако са изключени цьолиакия и алергия към пшеница.

В този случай приемането на глутен може да доведе до чревно възпаление, синдром на пропускливите черва и други проблеми.  И това със сигурност може да има отрицателен ефект върху развитието, особено ако нивата на серотонина и допамина са засегнати.

Как да познаем, че нещо не е наред с чревната флора на децата ни? Можем ли да я „поправим“ с пробиотици, или са нужни и лекарства?

Ако детето ви страда от стомашни проблеми или има алергии, много е вероятно червата да са засегнати. Флората е само един аспект от всичко. Много лесно ще разберем, ако направим изследване на фекална проба, но е важно да се изследват точните показатели.  Иначе погрешно ще си мислим, че всичко е наред, а да сме пропуснали „нашите“ параметри.

Що се отнася до пробиотиците - няма едно-единствено решение. Те са възможност, разбира се. Но представете си чревно възпаление, причинено от някакъв вид ешерихия коли, което води до засилена имунна реакция. Мислите ли, че да дадем пробиотик с ешерихия коли в този случай е добро решение? То е все едно да не знаете защо цветето ви вехне – може да е прекалено много поливане или пък недостатъчно вода.

Извинете за това сравнение - принципно нищо не разбирам от цветя, но да поливаме, без да сме сигурни защо го правим, не е решение. Така е и със стомашно-чревния тракт – ако не знаеш причината, лечението е неправилно. Има хиляди про- и пребиотици, съдържащи толкова много различни бактерии, но за да намериш твоя, ти трябват изследвания.

Понякога обаче се налага да препоръчам и други средства: витамини, добавки, други продукти. Но ако говориш за антибиотици, веднага казвам, че влошават ситуацията и почти никога не ги включвам в терапевтичните си протоколи.

Противогъбичните медикаменти понякога са нужни, но преди да ги дадем, има достатъчно природни средства, които да опитаме.

Ключът към всеки хроничен проблем е да се открие първопричината и да се приложи персонализиран подход. Това обаче често включва промяна в стила на живот, храната, личностна промяна. За жалост, „гълташ хапче и – готово“ не е вариант. Не е толкова просто.

Станислава Чуринскиене

Снимка: личен архив

Станислава Чуринскиене е специалист по ранно детско развитие, както и член на Българското дружество по авиационна, морска и космическа медицина. Тя е председател на сдружението "Всяка дума", което се занимава с ранна интервенция на деца със затруднения в развитието и съвместна изследователска дейност с наши и чуждестранни здравни институции.

За контакти: stanislava.ciurinskiene@abv.bg

Коментари
Последни видеа

Без любов

22 ноември 2019 г.