Ротационна диета помага на алергичното дете

Плесени и акари са най-чести причинители на алергии, обяснява д-р Мустаков

04 октомври 2021 г.

Снимка: Guliver / Getty

 

Алергии все по-често мъчат съвременното дете. Повечето родители са наясно, че мръсният въздух, околната среда, храната и условията на живот в голяма степен допринасят и разболяват хлапетата. Особено уязвими да тези, които живеят в големите градове. Има ли начин да намалим този риск?
На тази теми разговаряме с алерголога д-р Тихомир Мустаков, който бе лектор на XX Национална юбилейна среща на фондация „Мост“.

Снимка: авторът

Д-р Мустаков, първият тревожен сигнал за бъдеща алергия са зачервените, сухи бузки на бебето и кожа, която сърби и се лющи. Обикновено диагнозата е атопичен дерматит. Винаги ли той дава старт на различните алергии, които детето може да развие през годините и да стигне до най-неприятното – астмата?

При половината случаи на атопичен дерматит действително се доказва алергия. Но за атопичния дерматит има и други причини. Той е по-широко понятие. Работата на алерголога е да определи дали става дума за алергия или не. От друга страна, когато атопичният дерматит е в комбинация с високи нива на Ig антителата – трябва да се направи консултация със специалист.

Как може да се установи това?

Кърмачето трябва да се изследва за антитела от клас Е – от техните нива и от клиничните прояви може да се определи степента на риск от следващи алергии в годините по-късно.

С други думи, вие съветвате, ако бебето е с тежък атопичен дерматит, да се изследват антителата? 

Да. Лекият атопичен дерматит най-често не представлява повишен риск от алергии по-късно в живота на детето. Ако атопичният дерматит е свързан с повишени нива на имуноглобулин Е към някои типични алергени: като краве мляко, яйчен белтък, пшеница, прахови микрокърлежи и домашни любимци – например котка, риск има. Те могат да гарантират развитие на астма след 5-6-годишна възраст.

Какво може да се направи за профилактика, за да не се стигне до астма?

Трябва да се вземат мерки срещу хранителната алергия и да се подобри средата, в която живее детето. Количеството на алергени трябва да се намали до минимум. Важно е в дома да няма домашни любимци с козина. Важно е да се поддържа хигиена в жилището – на първо място да няма плесени и домашни прахови микрокърлежи. За съжаление в нашите условия това често се подценява. А плесените са доста чест алерген и токсин. Защото те не са само алерген. Плесени в жилищата има, заради лоша изпълнение на строителството, а много често и заради ремонтни дейности, които са неподходящо направени – като лоша изолация и херметизиране на жилищата, което води до по-висок конденз и намалена вентилация. Това създава благоприятна среда за развитие на плесени.
Важни са също така и материите, от които са направени мебелите. Използването на много агресивни препарати за почистване в помещенията – също може да допринесе и да повиши риска от алергизиране. Причината е, че те създават едно непрекъснато химично дразнене, което отваря „вратата“ на алергените и алергизирането на детето.

Какво може да променим в храненето на детето, тъй като вие изброихте като алергизиращи, почти всички основни храни?

Много важно е да се знае, че храносмилателната система е една от вратите на организма, чрез която той „общува“ с околната среда.
Предполага се, че един от механизмите за алергичната свръхчувствителност - така наречената сенсибилиация, е именно намаляване на бариерната защитна функция на кожата и на храносмилателната лигавица. За това допринася и нарушаването на баланса на микроорганизмите в червата – така наречения микробиом. Той не е механичен сбор от различни бактерии. Понякога консервантите в храните, антибиотиците, дори още от организма на майката, могат да доведат до патогенната промяна в този микробиом и до повишаване на риска от алергии при детето. 

Вероятно първите грешки идват още от захранването, тъй като „съветите“ са доста разнопосочни. От една до друга крайност – от твърде ранно захранване се отиде на другия полюс – дългото му отлагане. Това може ли да отключи алергия?

Захранването на кърмачето също е предизвикателство. Наистина през последните години имаше едно залитане – от твърде ранното захранване до отлагането му след 3-годишна възраст, което също крие риск от алергизиране. Наложи се това, което знаем от бабите си - че между 4-ия и 11-ия месец децата трябва да се запознаят с всички основни храни.

У нас кои са най-честите хранителни алергии?

При нас има алергии от примесите в храните, защото - консерванти, оцветители, набухватели , са повече от необходимото. Алергичното дете трябва да се храни с естествени храни, с минимум химия в тях. Добре е да му се дава характерна за нашия регион храна, а екзотичните храни да се избягват и ограничат. 

А други препоръки за менюто, които ще са от полза на родителите с алергични деца?

От полза ще е така наречената ротационна диета – тоест да се стремят да не се повтаря една и съща храна повече от 2 дни, Това, с което детето се храни днес, да го консумира отново след 3 дни. Целта е да не се използват в менюто едни и същи продукти дълго време, тъй като това повишава риска от сенсибилизация.

Веселина Мончева

Коментари
Последни видеа