9 неща от 80-те и 90-те години, непознати за днешните деца

Голяма част от днешните родители вероятно са израснали през 80-те и 90-те години на ХХ век. И са имали едно по-различно и определено много безгрижно детство.

Днешните малчугани не са и чували за голяма част от игрите, забавленията и дори навиците на своите родители. Те имат други интереси, най-често вдъхновени от света на технологиите.

Което не прави едното детство, по-лошо от другото. Само е по-различно.

Ето 9 неща, характерни за детството през 80-те и 90-те години, които сегашните малчугани надали някога ще имат възможност да почувстват или преживеят. За добро или за лошо.

Хигиената в днешно време е издигната в култ.

Снимка: Shutterstock

Гермофобия? Какво е това

Първо да уточним какво точно се крие зад този термин. Накратко – гермофобията е страх от микроби. И една от известните личности, които страдат от нея, е топмоделът Наоми Кембъл.

През 80-те и 90-те години не само децата, но и родителите, не бяха чували за този вид разстройство. По простата причина, че не обръщаха много внимание на твърде стриктната хигиена – на играчките, игралните пространства, а понякога и на ръцете на децата.

Е, малчуганите миеха ръцете си, но никой не правеше драма, ако те не са и дезинфекцирани със специални антимикробни кърпички или течности.

Далеч преди да се появи Ковид-заплахата, много родители внезапно се вманиачиха на тема стерилност и микроби. А всъщност това не е полезно, тъй като пречи на децата да създадат антитела срещу бактериите.

Разбира се, не говорим за сегашната по-специална обстановка.

Без усещане за опасност

Счупени люлки, метални пързалки, които предизвикват изгаряне в най-горещите летни дни, обикновени вилици и ножички, а не от пластмаса или с тъпи върхове…

Някак всичко това минаваше и заминаваше, без никой да прави огромен проблем или да изпада в паника.

Детски столчета за кола – още нещо непознато

По този въпрос съвременните деца са късметлии. Защото столчето за кола е наистина задължително от гледна точка на безопасността.

Но преди години дори и предпазни колани не се използваха, какво да говорим да столчета. Да не споменаваме малките деца, които гордите родители-шофьори возеха или в своя скут, или на седалката до себе си.

С колело до съседния близък град

Сега това е напълно невъзможно, да не говорим, че е и опасно. Ако детето е на село при баба и дядо, и пътят до съседното близко село не е натоварен, би било напълно възможно.

Не и в големия град, където не е съвсем безопасно човек да кара кола, а какво остава да се придвижи по шосето с колело. И то без родители, просто една щастлива компания от леко пораснали деца, търсещи нови емоции.

Пеш до училище

В интерес на истината и сред сегашните деца има такива, които предпочитат да извървят разстоянието до училището пеша, отколкото да ползват градски транспорт.

Но не са и никак малко онези родители, които палят колата, за да заведат детето – голямото, не малкото, до училището, което се намира през една улица, от страх да не настине, да не се разболее или просто да не се умори.

А за децата това раздвижване е изключително полезно, тъй като в училището те седят дълги часове. След което се прибират у дома и отново сядат – да учат или подготвят домашните си.

От друга страна, извозването на детето от и до училище, пречи на неговата самостоятелност и то няма как да се научи да се пази от опасности, да поема само отговорности, да преценява кое е правилно и кое не.

На трето място е и каляването. Децата, които ходят повече пеш, са много по-здрави и по-рядко боледуват от сезонни неразположения, отчитат лекарите.

По-голямото дете често отговаряше за грижите за по-малкото.

Снимка: Shutterstock

Вместо детегледачка – батко или кака

Ролята на детегледачката в онези години изпълняваха по-големите братя и сестри. Понякога с желание, друг път – с протести, но се грижеха за по-малките и внимаваха да не направят някоя беля.

Сега – колкото по-квалифицирана е детегледачката, толкова по-важна фигура е тя в живота на семейството.

Телевизията

Ще кажете, че и днешните деца обожават и гледат много детски филмчета.

Разликата е, че тогава малчуганите гледаха всичко, което и родителите им гледат. Е, без някои филми, които вървят с червени точки. По-важното беше, когато гледат някой филм „за големи“, да го правят в присъствието на възрастните.

А сега има родители, които цензурират съдържанието дори на класическите приказни истории – като тази за еленчето Бамби например, „изрязвайки“ онези сцени, които биха могли да наранят крехката детска психика.

Само дете в колата

През 80-те и 90-те не се приемаше като пренебрегване или малтретиране, ако родителят остави детето в заключената кола на паркинга пред магазина, за да напазарува на спокойствие.

И никой не е изпитвал вина от това, че малчуганът ще остане напълно сам и беззащитен за известно време. Сега това няма как да се случи. За щастие.

Закуска в училище

Помните ли онези училищни бюфети, от които се купуваха закуски през междучасието?

Надали някой е следял дали те отговарят на всички здравословни показатели, съдържат ли глутен и алергени. Често са били и доста мазни. Но като че ли децата не страдаха толкова често от затлъстяване.

Защото закуската в междучасието беше някак между другото, по-важни бяха игрите навън. А те бяха много, много активни.

Деси Тодорова по материали от Mamma pret a porter