Особености на "детската амнезия"

Въпреки някои анекдотични твърдения, научните изследвания са единодушни: повечето хора няма как да помнят раждането и най-ранните 2-3 години от живота си. Тази неспособност събитията от ранното детството да се „запечатат“ в паметта е известна като „детска амнезия”. 

Тя е различна от „нормалното забравяне”, което се случва с течение на времето. Изследванията показват, че в периода между раждането и ранното детство се забравят много повече събития, отколкото може да се очаква, ако се следва нормалната крива на забравяне, пише LiveScience.

Детската амнезия не нарушава процедурната памет, която съхранява информация за това как се правят определени неща – каране на колело и т.н., а само декларативната – спомените за факти и събития.

Зигмунд Фройд предлага първото обяснение на детската амнезия: спомените са потиснати, заради техния травматичен и сексуален характер.
Но макар и учените да са отхвърлили това, което твърди Фройд преди около 100 години, все още няма консенсус относно произхода на детската амнезия.

Известно време се е смятало, че децата просто нямат умствения капацитет да формират този вид спомени. Но 2-3-годишните деца могат да разказват за събития, които са се случили преди месеци или дори преди година, сочат съвременни проучвания.
Сътрудници на университета Еймъри са разговаряли с 83 деца, които са били на 3 години. Разпитвали ги за случки от живота им. След това същите деца са били помолени да си спомнят за тези събития, когато са били на 5, 6, 7, 8 и 9 години. Така е получено първото експериментално доказателство за детската амнезия.

Тя доказва, че на около 7-годишна възраст децата започват да „изтриват” най-ранните си спомени.
На 5-7 години малчуганите са си спомняли 63-72% от това, които им се е случвало в миналото, а на 8-9 години - само 35%.Изследвания на възрастни на свой ред са показали, че най-ранните им спомени са от 3-годишната им възраст.

Някои предполагат, че най-ранните спомени остават недостъпни за нас, защото по това време още детето не може да говори. Езикът е важен за кодирането на автобиографичните спомени, а дългосрочните спомени на децата, изглежда, са формирани по времето, когато вече са проговорили.

Според друга теория формирането на спомени е повече или по-малко нормално при малките деца, но развитието на мозъка пречи на съхранeнието на спомените.

Наскоро учени изказаха сходна хипотеза: появата на нови мозъчни клетки всъщност изтрива спомените, защото новите неврони нарушават мозъчните връзки, установени между старите клетки. В подкрепа на тази идея те са успели да направят по-дълготрайни спомените на мишки, при които е забавен растежът на нови мозъчни клетки.