Снимка: Guliver / iStock
Отглеждам две дъщери на възраст 3 и 1 години в режим 24/7 и това е моят съзнателен избор, споделя 31-годишен блогър и споделя няколко примера със самотни майки, които са се врязали в паметта му.
Вечер карам такси и, естественно, често возя хора с деца, сред които има самотни майки с хлапета – запомням ги и знаете ли с какво? Децата си возят късно, към 10 и дори 11 вечерта – в часове, когато моите вече спят трети сън. Разбираемо е, че всички имат различен режим, но трябва ли заради собствено развлечение да се жертва съня на детето?
Майките често са подпийнали. Помня случай, в който млада жена с дете, което, по думите ѝ, си беше ударило нокътя, отиваше не в спешен медицински център, а на среща с мъж, и после заедно отидоха да купуват алкохол. Дълго си мислех как живее това хлапенце.
Разговорите им с бившите им мъже по телефона почти винаги са през стиснати зъби, с неприкрита агресия и захлопване на слушалката. Чудя се, дали изобщо понякога могат да говорят с тях различно?
Разбира се, не всички са такива и пиша само за тези, които помня, но това не погрешно, защото има много такива.
Друга крайност: сред моите сътрудници в работата и сред познатите има много майки, които са без мъже и тези момичета са всичките симпатични и добри. Тяхната особеност е в това, че те жертват своя живот заради детето. Никъде не ходят, в социалните мрежи споделят рядко снимки с децата, а отношението им към мъжете е странно – когато искат да се запознаят с мъж, те някак си се стесняват от своите деца. Срещат се с мъже рядко и то "когато детето заспи"... Не забелязвам щастие в очите им.
Трети вариант, който съм срещал, е когато децата живеят с баба и дядо, а майката работи в града. Имам такива познати, но с тях проблема е, че са откъснати от детето и го виждат рядко, а съответно – и техните партньори. Когато детето е далеч от очите, не е никак весело.
Питам се има ли изобщо самотни майки, които възпитават малките деца в хармония и със себе си, и с бившия мъж, и с околните? Иска ми се да вярвам, че има. Но лично аз знам само за много нещастни хора с деца.
Източник, превод Марина Атанасова
