9 популярни родителски роли при отглеждането на три деца

Многодетен баща ни води зад кулисите на спектакъла на възпитанието

09 декември 2017 г.

Снимка: Guliver / iStock

Животът е театър, беше писал О‘Хенри. Твърдението му важи с пълна сила и за съвременното родителство. Защото човешкият мозък най-обича да работи с образи. Детският – още повече.

За да се ориентират в обстановката, децата винаги трябва да знаят кой кой е. Да се докоснат до добрия и лошия герои. Образи с костюм, с поведение и най-вече - с крилати фрази. И ние, като родители, непрестанно влизаме от роля в роля, за да изиграем спектакъла на възпитанието. Ето някои от най–честите ни превъплъщения, когато у дома има повече деца:

1. Съдията. В заседателната ни зала най-чуваната реплика е „Ама той започна първи“. Как пък един не започна втори или трети! Едновременната, трудна за доказване вина е сериозно предизвикателство за всеки арбитър.

Уморяваме се да я търсим и вече не губим излишно време в разследване. Просто гледаме наказанието да е симетрично разпределено на участниците, но често при раздаването на „порциите“ се подвеждаме от този, който най-силно плаче, а това невинаги е белег за невинност и жертва.

2. Мотиваторът. Децата казват „НЕ“ много, преди да са чули въпроса. Някои - още преди да се научат да казват „мама“ или „тате“. Колкото по-рано осъзнаем тази закономерност, толкова по-успешни ще сме с манипулирането. „И така - сега какво избирате: да тръгваме и да получите солети, или само да тръгваме, без награда?“

3. Модният експерт. Родителите знаем най-добре какво да облекат децата ни. Някой да го отрича? Но аргументите ни издържат само до втори или максимум - до трети клас. След това стават силно тълкуваеми. Изведнъж рязко започваме да не познаваме времето, кой с кой цвят си ходи и други фактори за правилното детско обличане. И все пак, не се отказваме да опитваме: „Момчета, днес е първият учебен ден - трябва да облечем ризи, а не тениски с Ninjago! Добре, за последно е, обещавам!“

4. Старшината. Обикновено се играе в постановки на бащи, които са ходили в казармата. Познава се по кратките и значително по-шумни реплики в сценария. „Войници, бегом в банята! По моя команда, прави едно (1) - слагаме шампоан на косите и по тялото! Не се щипете! Прави две (2) - разтъркваме хубаво! Хубаво казах, отстрани на главата също! Не се пляскайте! Прави три (3) - изплакване със затворени очи. Не се пръскайте! Който е готов да излиза! С хавлия казах!“

5. Любопиткото. Това е вечерна роля, играе се в работни дни на прибиране от работа вкъщи. „Днес какво правихте в училище? Пак ли нищо? Изпитваха ли ви? Контролни? Сигурно и не помните какво сте обядвали? А някой да си спомня къде си забрави маратонките за физическото?“

6. Скромният. Мечтаем децата да се справят добре в училище и публично да ги хвалят. Да седнем на първия ред на родителска среща и да не се крием зад гърбовете на останалите родители - безценно. И да ни е мило, та драго: „Е, чак пък да се справят много добре близнаците, сигурно има и по-добри в класа. А, те ли са с най-добри резултати? Предполагам, че се е получило случайно. Благодаря Ви за добрата работа с тях! Знам какво усилие Ви коства да ги накарате да работят в клас.“

7. Часовникът. Това е то свободата - да отмерваш времето по твое усмотрение. „Броя от пет надолу и LEGO-то да е прибрано! Не, не броя много бързо, нормално броя. По стандарт. Какво е стандарт ли? Това е, че броя така, както трябва. Четири. Не се разправяйте, а събирайте, има още части по килима, нямате време! Три. Каква награда? Ами добре, за награда се измивате и лягате да спите. И без това е късно. Две. Не било награда ли? Телевизия? Телевизорът ви се развали тази вечер. Чакаме майстор. Едно. В банята ли сте вече?“

8. Планинският водач. Постановката, в която по сценарий таткото е запален планинар, а мама – хич не е. Децата само търсят пробойни в организацията и оспорване на лидерството. Ето защо героят винаги е твърд. „Единият да ме хване за ръка, за да му помогна по баира, другият - майка си или кака си! Е, не мога всички да ви дърпам, крака нямате ли, за да ходите. Не слушайте кака си! Не сме се загубили, доверете ми се, имам интуиция. А всъщност, не минахме ли оттук преди малко?“

9. Майсторът. „Е добре де, как успяхте да напъхате винтчето в тази дупка. Затова колата не иска да работи. Подай ми отвертката. Ох! С другия край се подава, така ще ме нараниш!“

И малко или много родителските роли остават без промяна през годините. Трябва да призная, че с носталгия си спомням как и аз стоях на първия ред и с интерес гледах същите представления. Може би тогава декорът и техниката да бяха различни, но тази, която къса билетите на входа, е винаги една и съща – родителската грижа.

Калоян Илиев, баща на три деца. Предприемач и собственик на online магазин за детски дрехи UWEAR.

Коментари
Последни видеа