Татко, отивам на среща

Какво се случва, когато малкото ви момиченце се превърне в ухажван тийнейджър за срещи? Един приятел имаше простичък отговор: „Стоим с пушката пред дискотеката и чакам.“

Преходът към изпълнения с несъвършенства и удари под кръста свят на възрастните е болезнен, но истината е, че можем да се справим и без куршум, само с някои средства на дипломацията.

Д-р Фран Уолфиш, семеен психотерапевт и специалист по връзките, предлага няколко съвета към бащите пред familyeducation.com.

Споделете очакванията си

Неразумно е да казвате на детето „Забрави за срещите, докато не станеш на 18“. Забраната би изострила апетита му за авантюра още повече. Позволете му, например, да отиде до мола с приятели и ако спазва обещанията и вечерния си час, постепенно да разшири социалния си периметър. Независимостта трябва да бъде извоювана с демонстрация на отговорно поведение.

Запомнете – те растат

Колкото и да ви е тегаво, дъщеря ви расте, ето защо е важно да й показвате, че й имате доверие. Фактът, че хормоните й бушуват и вече има шофьорска книжка не я прави по-малко тийнейджър в края на деня. След първата й среща ги попитайте дискретно „Как мина? Имаш ли да ме питаш нещо?“. Бъдете максимално подкрепящи по пътя на първото й истинско влюбване извън пясъчника пред блока. Спомнете си колко луда въртележа е бил за вас този период. 

Изградете доверие

Дъщеря ви заслужава доверие, ако показва респект към вас и правилата, които са обсъдени с нея само веднъж. Да използва мозъка си всеки път, щом някой от обкръжението й реши да изглежда мъжествен с бял мустак и весела цигара в уста. Да не подава на покани за „Кафенце вкъщи, нашите ще се забавят днес и можем да пробваме новия ми матрак.“ Да вложи енергията си в добри оценки и относителна поносимост към всички ритуали, които ви свързват като семейство, но вече изглеждат брутално демоде и скучновати за нея. Ако е успяла да извърви този път без особени залитания, значи заслужава привилегията да излезе на среща.

Бойкотът е естествена реакция

Смятате, че е прекалено рано дъщеря ви да излезе на среща с момче? Бъдете готов за лют спор, който може да прерасне в наказателно мълчание от нейна страна. Не се предавайте на страховете си, изчакайте сама да схване, че свободата й си е все там – това, което вие се опитвате да направите, е да очертаете границата между свобода и пълен разкол в трупането на опит с противоположния пол. Продължавайте да разговаряте с децата си и да ги чувате – говоренето без осъждане, споделянето на вашите провали и перипетии с момичетата, са невидимото лепило, което ще задържи връзката ви здрава.

Защото снощи правих кекс

Не се страхувайте да говорите с дъщеря си за първия път – за стойността на човека, с който трябва да се случи, за усещанията на физическо и емоционално ниво, и най-вече за предпазните мерки. Това е вашето дете, то е на път да навлезе с шут в територията на игрите за възрастни, и вие искате това да се случи максимално безболезнено. Съпругата ви винаги може да се притече на помощ, ако тя е „изповедникът“ в семейството, а вие сте мъжа на „действията и малкото думи“.

Уважавайте личното й пространство

Дъщеря ви може и да е млад възрастен, но все още живее под вашия покрив и трябва да се съобразява с вашите правила. Помолете я да ви ориентира къде се очаква да се случи срещата и напомнете, че винаги може да ви звънне или да ви пусне съобщение, ако вечерта не се развие в правилната посока. Колкото повече уважавате личното й пространство, толкова по-вероятно е тя да сподели с вас тази безценна информация.

Съветвайте от сърце

Бях в началото на 20-те си години, когато се върнах от първата си наистина отвратителна среща.  Споменах на баща си, тих и обран човек, че момчето ме е сметнало за ексцентрична снобка, и това ми се е сторило доста нечестно. Той говори толкова, колкото не си позволяваше и на коледен тост. „Това е абсурдно! Той не знае нищо за теб. Не може да си прави генерални изводи за характера ти след два часа с теб на маса. С майка ти се постарахме да не отглеждаме разглезени или свръхдоминантни деца. Този тип е абсолютен непознат – забрави какво ти е казал и давай напред.“

Баща ми припомни, че заслужавам да се държат с мен с уважение и елементарна нежност. Ако не ги получавам, значи човекът е пътник, а аз трябва да изчакам моето да ме намери. До тогава тате ще е там, за да ми пази гърба.