15 прекрасни неща, които не оценявах, докато не станах родител

В живота ми преди децата нямаше нищо особено. Не съм бил на офф-роуд и не съм скачал с парашут. С жена ми си имахме наше жилище. Получавахме нормални средни заплати. Не сме купували невероятно и скъпо струващи вещи. Водехме обичайния живот на хора от средната класа и бяхме доволни от него.

В момента, в който станах баща, осъзнах, какъв ЛУКСОЗЕН, по дяволите, живот сме имали! Наистина ли съм можел да спя ТОЛКОВА до късно? В банковата ми сметка имаше ли ТОЛКОВА много пари? Как не съм оценявал многобройните съкровища, които буквално са били в ръцете ми? Целият ми живот преди децата сега ми изглежда като на кинозвезда.
Е, тъй като много ми допада да си спомням какво е било, ще го споделя с вас. Ето 15 неща, които можех да си позволя до момента, в който не се обзаведох с деца:

1. Можех да гледам филми със секс, кръв и боеве. На кино. Обикновено го правех през уикенда. И, да, понякога гледах по два филма на ден.

2. Обядвах в ресторанти, където не предлагаха само пържени картофки, пица и паста.

3. Купувах играчки за себе си. Скъпи, дизайнерски и безполезни. Просто, защото можех да си ги занеса вкъщи и защото не ми ги купуваха, когато бях дете.

4. Слушах камбанния звън на Нова година в 12 през нощта, а не го гледах на запис на следващата вечер в 7.

5. Не казвах по букви сто пъти всяко свое искане. Просто заявявах потребностите си – силно и ясно.

6. Купувах си диван, просто защото ми харесва как изглежда, а не защото има специално влагоустойчиво покритие или защото е достатъчно здрав, за да издържи безкрайните подскоци на децата.

7. На задната седалка в колата ми се събираха трима възрастни. И не ми трябваше да се притеснявам, че на тяхно място ще трябва да сложа столчета за кола, а ако евентуално ги махна, те (възрастните) ще седнат върху купища трохи.

8. През уикенда можех да си почина, без да се срещам с безкрайно количество роднини.

9. И не ми е минавало през ум, че е задължително да предлагам на закуска, обяд и вечеря плодове и зеленчуци.

10. Можех да спя свит на края на леглото, да не говорим за това, че през нощта е възможно да ме навестят неканени гости (в студентското общежитие не бях против неканените гости, но настъпиха други времена).

11. Избирах къде да почивам, без да ми е важно дали наблизо има зоопарк, аквапарк или какъвто и да било друг научен музей.

12. Можех да слушам поп музика, но само защото ме разсмива.

13. Можех да гледам филми, в които има секс, без да се налага да чакам да стане 21 часа.

14. Някога можех по цели дни, седмици, месеци, да не правя абсолютно НИЩО. Съвсем наистина – ни-щич-ко. И трябва да ви кажа, че това беше прекрасно.

15. Една събота спах толкова дълго, че съпругата ми едвам ме събуди за вечеря. Днес това ми се струва като падането на Римската империя – как може нещо толкова прекрасно и величествено да изчезне без следа?

Текст: Том Бърнс, адаптация: Надя Горанова